Откъс от интервю, което дадох за "Литературен вестник" през 2000 г. – публикувано бе под заглавието "Един философ и неговата музика"
(въпросите бяха отправени от КАТЯ АТАНАСОВА):
— Последният ви проект “The Foreign Correspondent”* е по-различен (поне за мен). Ако “Краят на историята” е ненатрапчиво сложен, с изискана простота, по-ясен в пристрастията си, то този е по-експертен, по-хладен, по-интровертен. Какви са търсенията ви в музиката?
...Казано на литературен жаргон, “The Foreign Correspondent” е “документален” албум – албум, (за)писан “по истински случай”. Тази особена музикална документалистика се получи така: през март миналата година се запознах с немския барабанист Морис де Мартен – един великолепен музикант, едновременно виртуозен и чувствителен, професионален и спонтанен, креативен и изтънчен в своя вкус и разбирания – и двамата решихме да направим съвместен проект. Два-три месеца по-късно Морис дойде в София и за много кратко време записахме материала в студио “Акустична версия” в Бояна. Албумът трябваше да представлява документ за нашата среща в цялата й спонтанност и същевременно да отразява “предумишлеността” на предварително състоялата се кореспонденция между нас. Затова в него се срещат и съчетават два противоположни подхода: от една страна, запис на спонтанно музициране без всякаква подготовка (например първата пиеса от албума отразява буквално импровизацията, която направихме в първия миг, когато седнахме да свирим заедно, без никакъв дотогавашен опит от съвместно свирене и без никакви предварителни уговорки) и, от друга страна, максимално “подготвени” пиеси (каквито понякога са писмата в една кореспонденция със слабо познат нам човек) – бях записал предварително няколко “пиеси”, съчетани от импровизиран материал, “рязани”, а после и “лепени” по цифров път (както правят създателите на техно-музика), върху които Морис на свой ред трябваше да изсвири някакви импровизации. Освен всичко това пък случайно записаните в студиото късчета от наши коментари и разговори също накрая превърнах в своего рода “пиеси”, прибавяйки към тях различни дигитални ефекти… В крайна сметка от “The Foreign Correspondent” се получи нещо много чудновато и нечувано. Не бих могъл да кажа дали той е по-близък до “progressive jazz”-а или до минимализма в съвременната камерна музика. В него има и пиеси само от говор, и само от шум… В крайна сметка не е и моя работа да му давам жанрова характеристика – това трябва да сторят критиците...
____________________
* Едва след публикуването на този материал се спрях на неопределителния член в заглавието на албума – “A Foreign Correspondent”.
(въпросите бяха отправени от КАТЯ АТАНАСОВА):
— Последният ви проект “The Foreign Correspondent”* е по-различен (поне за мен). Ако “Краят на историята” е ненатрапчиво сложен, с изискана простота, по-ясен в пристрастията си, то този е по-експертен, по-хладен, по-интровертен. Какви са търсенията ви в музиката?
...Казано на литературен жаргон, “The Foreign Correspondent” е “документален” албум – албум, (за)писан “по истински случай”. Тази особена музикална документалистика се получи така: през март миналата година се запознах с немския барабанист Морис де Мартен – един великолепен музикант, едновременно виртуозен и чувствителен, професионален и спонтанен, креативен и изтънчен в своя вкус и разбирания – и двамата решихме да направим съвместен проект. Два-три месеца по-късно Морис дойде в София и за много кратко време записахме материала в студио “Акустична версия” в Бояна. Албумът трябваше да представлява документ за нашата среща в цялата й спонтанност и същевременно да отразява “предумишлеността” на предварително състоялата се кореспонденция между нас. Затова в него се срещат и съчетават два противоположни подхода: от една страна, запис на спонтанно музициране без всякаква подготовка (например първата пиеса от албума отразява буквално импровизацията, която направихме в първия миг, когато седнахме да свирим заедно, без никакъв дотогавашен опит от съвместно свирене и без никакви предварителни уговорки) и, от друга страна, максимално “подготвени” пиеси (каквито понякога са писмата в една кореспонденция със слабо познат нам човек) – бях записал предварително няколко “пиеси”, съчетани от импровизиран материал, “рязани”, а после и “лепени” по цифров път (както правят създателите на техно-музика), върху които Морис на свой ред трябваше да изсвири някакви импровизации. Освен всичко това пък случайно записаните в студиото късчета от наши коментари и разговори също накрая превърнах в своего рода “пиеси”, прибавяйки към тях различни дигитални ефекти… В крайна сметка от “The Foreign Correspondent” се получи нещо много чудновато и нечувано. Не бих могъл да кажа дали той е по-близък до “progressive jazz”-а или до минимализма в съвременната камерна музика. В него има и пиеси само от говор, и само от шум… В крайна сметка не е и моя работа да му давам жанрова характеристика – това трябва да сторят критиците...
____________________
* Едва след публикуването на този материал се спрях на неопределителния член в заглавието на албума – “A Foreign Correspondent”.
*
В допълнение бих искал да отбележа с благодарност, че записът дължи изцяло съществуването си на финансовата помощ, която ненадейно получих от един прекрасен и в същото време забележително скромен човек - Бернар Шеер от Мюлуз (Франция).
Днес имам удоволствието да Ви предоставя безвъзмездно най-добрите (по мое мнение) пиеси от тази продукция.
Приятно слушане!
DARBA.net
*
В допълнение бих искал да отбележа с благодарност, че записът дължи изцяло съществуването си на финансовата помощ, която ненадейно получих от един прекрасен и в същото време забележително скромен човек - Бернар Шеер от Мюлуз (Франция).
Днес имам удоволствието да Ви предоставя безвъзмездно най-добрите (по мое мнение) пиеси от тази продукция.
Приятно слушане!
DARBA.net
*
| |||||||||||||||||||
