Т Е С Т 1
Благодарим Ви, че преминахте този тест!
ТЕСТ №1 – „Аз, времето, вечността” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази есенциална област, която носи техническото наименование „етернализъм”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между Вечността като божествено-духовен елемент и времето като земно-човешки елемент на въплъщението.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Усетът за вечност е най-ярка характеристика на лицето, притежаващо висока стойност по индекса А. Този именно усет е непосредственият израз на чистата духовна дарба, свързана с есенциалния комплекс време-вечност. А е тип на човек, който живо се интересува от вечното битие, от непреходните неща, от състоянието на духа, което се намира отвъд земното време. Той е в състояние ясно да отличава онези вечни, непреходни същности от всичко тленно и променливо. Подобен усет най-често намира израз във вътрешния свят на човека като спокойствие, безметежност и склонност към съзерцание. Тази съзерцателна нагласа на духа все още не е накърнена от принудите на времевия живот, от преследването на секундите, от борбата с времето. По такъв начин чистата духовна дарба на вечността у този тип е разположена хармонично в земното въплъщение. В духа на тази хармония, типът А е склонен и да проучва хода на живота си, да изследва времето. Той е любопитен да проумее законите, които определят какво се случва. Дали ставащото е причинно-следствено обусловено? Дали и как зависи то от нашите мисли, планове и мечти, или само от реалните ни действия, от човешките постъпки? А може би всичко е зададено, предопределено?... Фон на тези вълнуващи въпроси обаче за него си остава Вечното, Неизменното, Абсолютът – духовната същина на света, за която времето като че ли не съществува.
Колкото по-изявен е описаният психо-спиритуален тип в личните Ви резултати, толкова по-съхранена е Вашата най-чиста духовна дарба на вечността – усетът за нетленното заедно с една предразположеност към съзерцателно безвремие.
В.
Този тип има изключително силно проявена духовна дарба на вечността, но неговата насоченост към времето е някак болнава. Тъй като е прекалено силен, копнежът му към вечността е изместил интереса към времето, към линейния живот на земните същества, и субектът вече се мисли не в своята реалност като времево създание, а като някакъв чист, невъплътен, вечен дух. Поради това свое нереалистично отношение към комплекса време-вечност въпросният тип е силно застрашен от бъдещи конфликтни развития, свързани с противопоставянето на двата термина.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-голяма вероятност има да изживеете тежки сблъсъци с реалността на времето (ако вече не ги изживявате!) – например да бъдете обхванати от болезнен недостиг на време, за да извършите нещо голямо, което бихте желали.
С.
Усещането за безвремие у този тип вече се е сблъскало с принудите на земното време и той изживява този сблъсък като постоянна травма. Такъв човек не съумява да примири времето и вечността – характеристиките на земното битие и на чистия дух. Ако у него има копнеж към безвремието, той непрестанно бива потискан от изискванията на линейното земно време – да се бърза, да се гонят срокове, да се спазват ангажименти. В тази борба постепенно се заличават следите на чистата духовна дарба на вечността – тя непрестанно линее, оттегля се от изживяванията.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-травматично е съществованието Ви във времето, съответно и толкова по-активно биват прогонвани Вашите чисти духовни дарби на вечността.
D.
Този тип като че ли е съумял да осъществи смелите мечти на своята екзалтирана дарба – наглед той живее по начин, който му позволява да съзерцава вечността, но това става за сметка на отношенията му с линейното земно време, които той се стреми напълно да пренебрегне. Такъв субект е преодолял острия си конфликт с времето, но това е постигнато по един болнав, неуравновесен начин – например чрез затваряне в собствения вътрешен свят, вкопчване в миналото, отказ от промяна и пр. Доволството си от това, че времето не го тормози вече, той може би неправилно тълкува като живот в безвремието. Подобно безвремие обаче е твърде различно от духовно съзерцаваната вечност (достъпна най-вече за един субект от типа А). Вътрешният свят на типа D едва ли е изпълнен толкова с усета за вечност, колкото с негови сантиментални подобия, имитации, заместители. Това, че се опитваме (а може би и успяваме) да „спрем” своето време, т. е. да се оградим от неочаквани събития, непредвидени промени, от изискванията на другите хора към нас и пр., или че упорито колекционираме свидетелства и знаци за всички отминали мигове, далеч не означава, че сме разтворили сетивата си за истински вечното и непреходното.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-вероятно е да се заблуждавате, че сте овладели живота си или личното си време, докато всъщност сте станали сантиментални, а до голяма степен и консервативни, и сте се отдалечили от изживяването на мига – поради което в крайна сметка се е отдръпнал и Вашият усет за вечността, колкото и искрено да сте се мъчили да го задържите.
Е.
Ако у подобен човек някога е имало изострени конфликти между време и безвремие, всички те са били преодолени благодарение на едно методично овладяване на времевия ход. Главни характеристики на този тип са точността, постоянството, навикът, планирането, спазването на определен режим и пр. Когато човек е овладял времето си посредством технически процедури на привикване към определени действия, то не би могло да го тормози и вече не встъпва в конфликт с усета за вечност и екзистенциалното безвремие. Затова и ако някога е имало активен процес на страдание и отблъскване на неговата чиста дарба на вечността, този процес вече е приключил. От друга страна пък, осъщественото овладяване на линейното земно време в повечето случаи безвъзвратно е погълнало интереса на субекта към вечността и съзерцателното безвремие, и последният се е превърнал в чисто времево същество.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-спокойно и ритмично е съществованието Ви във времето, но по всяка вероятност* и толкова по-приспан е Вашият усет за вечността.
(*Последното може да се установи със сигурност, ако нямате високи стойности по параметрите A и/ли B – в противен случай не е валидно.)
ТЕСТ №1 – „Аз, времето, вечността” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази есенциална област, която носи техническото наименование „етернализъм”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между Вечността като божествено-духовен елемент и времето като земно-човешки елемент на въплъщението.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Усетът за вечност е най-ярка характеристика на лицето, притежаващо висока стойност по индекса А. Този именно усет е непосредственият израз на чистата духовна дарба, свързана с есенциалния комплекс време-вечност. А е тип на човек, който живо се интересува от вечното битие, от непреходните неща, от състоянието на духа, което се намира отвъд земното време. Той е в състояние ясно да отличава онези вечни, непреходни същности от всичко тленно и променливо. Подобен усет най-често намира израз във вътрешния свят на човека като спокойствие, безметежност и склонност към съзерцание. Тази съзерцателна нагласа на духа все още не е накърнена от принудите на времевия живот, от преследването на секундите, от борбата с времето. По такъв начин чистата духовна дарба на вечността у този тип е разположена хармонично в земното въплъщение. В духа на тази хармония, типът А е склонен и да проучва хода на живота си, да изследва времето. Той е любопитен да проумее законите, които определят какво се случва. Дали ставащото е причинно-следствено обусловено? Дали и как зависи то от нашите мисли, планове и мечти, или само от реалните ни действия, от човешките постъпки? А може би всичко е зададено, предопределено?... Фон на тези вълнуващи въпроси обаче за него си остава Вечното, Неизменното, Абсолютът – духовната същина на света, за която времето като че ли не съществува.
Колкото по-изявен е описаният психо-спиритуален тип в личните Ви резултати, толкова по-съхранена е Вашата най-чиста духовна дарба на вечността – усетът за нетленното заедно с една предразположеност към съзерцателно безвремие.
В.
Този тип има изключително силно проявена духовна дарба на вечността, но неговата насоченост към времето е някак болнава. Тъй като е прекалено силен, копнежът му към вечността е изместил интереса към времето, към линейния живот на земните същества, и субектът вече се мисли не в своята реалност като времево създание, а като някакъв чист, невъплътен, вечен дух. Поради това свое нереалистично отношение към комплекса време-вечност въпросният тип е силно застрашен от бъдещи конфликтни развития, свързани с противопоставянето на двата термина.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-голяма вероятност има да изживеете тежки сблъсъци с реалността на времето (ако вече не ги изживявате!) – например да бъдете обхванати от болезнен недостиг на време, за да извършите нещо голямо, което бихте желали.
С.
Усещането за безвремие у този тип вече се е сблъскало с принудите на земното време и той изживява този сблъсък като постоянна травма. Такъв човек не съумява да примири времето и вечността – характеристиките на земното битие и на чистия дух. Ако у него има копнеж към безвремието, той непрестанно бива потискан от изискванията на линейното земно време – да се бърза, да се гонят срокове, да се спазват ангажименти. В тази борба постепенно се заличават следите на чистата духовна дарба на вечността – тя непрестанно линее, оттегля се от изживяванията.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-травматично е съществованието Ви във времето, съответно и толкова по-активно биват прогонвани Вашите чисти духовни дарби на вечността.
D.
Този тип като че ли е съумял да осъществи смелите мечти на своята екзалтирана дарба – наглед той живее по начин, който му позволява да съзерцава вечността, но това става за сметка на отношенията му с линейното земно време, които той се стреми напълно да пренебрегне. Такъв субект е преодолял острия си конфликт с времето, но това е постигнато по един болнав, неуравновесен начин – например чрез затваряне в собствения вътрешен свят, вкопчване в миналото, отказ от промяна и пр. Доволството си от това, че времето не го тормози вече, той може би неправилно тълкува като живот в безвремието. Подобно безвремие обаче е твърде различно от духовно съзерцаваната вечност (достъпна най-вече за един субект от типа А). Вътрешният свят на типа D едва ли е изпълнен толкова с усета за вечност, колкото с негови сантиментални подобия, имитации, заместители. Това, че се опитваме (а може би и успяваме) да „спрем” своето време, т. е. да се оградим от неочаквани събития, непредвидени промени, от изискванията на другите хора към нас и пр., или че упорито колекционираме свидетелства и знаци за всички отминали мигове, далеч не означава, че сме разтворили сетивата си за истински вечното и непреходното.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-вероятно е да се заблуждавате, че сте овладели живота си или личното си време, докато всъщност сте станали сантиментални, а до голяма степен и консервативни, и сте се отдалечили от изживяването на мига – поради което в крайна сметка се е отдръпнал и Вашият усет за вечността, колкото и искрено да сте се мъчили да го задържите.
Е.
Ако у подобен човек някога е имало изострени конфликти между време и безвремие, всички те са били преодолени благодарение на едно методично овладяване на времевия ход. Главни характеристики на този тип са точността, постоянството, навикът, планирането, спазването на определен режим и пр. Когато човек е овладял времето си посредством технически процедури на привикване към определени действия, то не би могло да го тормози и вече не встъпва в конфликт с усета за вечност и екзистенциалното безвремие. Затова и ако някога е имало активен процес на страдание и отблъскване на неговата чиста дарба на вечността, този процес вече е приключил. От друга страна пък, осъщественото овладяване на линейното земно време в повечето случаи безвъзвратно е погълнало интереса на субекта към вечността и съзерцателното безвремие, и последният се е превърнал в чисто времево същество.
Колкото по-изявен е този тип във Вашите резултати, толкова по-спокойно и ритмично е съществованието Ви във времето, но по всяка вероятност* и толкова по-приспан е Вашият усет за вечността.
(*Последното може да се установи със сигурност, ако нямате високи стойности по параметрите A и/ли B – в противен случай не е валидно.)
