Някои по-обширни откъси от книгата

"Поредицата от тестове
ДАРБИ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ ДУХ
– един нов метод за себепознание"

Въведение

Съществува едно понятие, което се използва широко, но се схваща по най-чудновати и произволни начини. Различните доктрини на вярата, религиозни традиции и деноминации влагат в него собствените си теологически представи; с други представи го изпълват атеистично или позитивистично настроените хора, съвсем другояче го разбират философите и останалите представители на хуманитарните науки.

Говоря за понятието „духовен човек”.

Вече много години авторът на настоящата книга си задава въпроса дали не би било възможно формулирането на едно толкова широко понятие за човешката духовност, което да удовлетворява всички тези гледни точки, като същевременно задава и своя особена перспектива.

Определено смятам, че отговорът на този въпрос е положителен. Мисля също така, че с настоящата колекция от изследователски машинарии, която представям пред уважаемия читател, изказвам и един пореден дял от своя конкретен отговор.

А този отговор за случая би се формулирал лаконично така: духовността на човека може да се определи като структура от елементи, схващани като множество от взаимодействащи си духовни дарби.

По същество дарбата на единния Дух би следвало да е една по дефиниция. Но ако тук говорим за множество духовни дарби и се опитваме да дадем известен количествен израз на шест от тях, то е защото проследяваме духовността в различните пространства, които тя е склонна да завзема и обитава в лоното на човешката индивидуалност...

Малко история

През 1999 г., във връзка с изследванията ми по философска антропология и феноменология, довели до написването на книгата „ДЕКАДЕНТЪТ. Библия на упадъка”, се роди идеята за създаване на един нетрадиционен тест. Този тест, първоначално неделим от самата книга, постепенно се еманципира от нея и „заживя” като самостоятелна изследователска „машина”.

Идеята на теста беше да се получи количествена картина за индивидуалните духовно-метафизични, културни, светогледни и др. афинитети на личността, като математически бъдат изчислени приоритетите в нейните предпочитания към различни изказвания, свързани с определени човешки психо-спиритуални типове, чието детайлно разграничение бе извършено в споменатата книга.

Още на следващата година (2000 г.) създадох един тромав вариант на тест, който трябваше да изчислява едновременно седемдесет и два основни параметъра (типа) и поне още толкова допълнителни. Радикално синтетичната форма на моите разсъждения по това време ми попречи да изградя удобна, действаща система за измервания, която да върши добре своята работа, без да натоварва тестирания. Тъкмо напротив – този първи тест всъщност обединяваше в себе си поне дванадесет различни изследвания, съдържаше 126 въпроса от най-различен характер, на всеки от които се предлагаха средно по 7-8 отговора (между 6 и 16), от които лицето трябваше да избере един, два или максимум три, които са най-съзвучни с неговото гледище. Така процедурата по тестирането продължаваше средно около три часа.

Днес ми се струва цяло чудо, че все пак намерих петдесетина доброволци, които преминаха теста. Може би известна роля за този успех изигра постоянната ми загриженост въпросите и предложените отговори да бъдат достатъчно забавни, за да не отегчат читателите. Но факт е, че много хора харесаха този тест, както и че по-голямата част от тях приеха със задоволство моите устни и писмени коментари на резултатите им.

За мен обаче беше напълно ясно, че е необходимо големият тест да бъде раздробен на по-малки, а измерванията в тях да се опростят, унифицират и стандартизират.

Така постепенно единният „Тест за чистите дарби на личността” премина в историята. Върху неговите пепелища израсна поредицата от тестове „Дарби на индивидуалния дух”. Пълното й техническо название е „ОБЩА ПРОЦЕДУРА ЗА СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ЧОВЕШКАТА ДУХОВНОСТ, СХВАНАТА КАТО СЪВКУПНОСТ ОТ ЧИСТИ (ИНТЕЛИГИБИЛНИ) ИЛИ ЕСЕНЦИАЛНИ ДАРБИ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА В ДИНАМИЧНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ТЕХНИТЕ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ ФОРМИ НА РАЗГРЪЩАНЕ ВЪВ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО”.

В своята цялост въпросната процедура се състои от дванадесет теста, разпределени в четири групи по три, от които предлагам на читателя първите две групи, особено съществени с оглед на индивидуалната духовност.

Опитът

Със сигурност самата идея да бъдат измервани или тестирани „духовните дарби” на един субект, поставена вън от своя контекст, за много хора би прозвучала странно, дори по всяка вероятност претенциозно.

В същото време, независимо какво точно имат предвид под това, голям брой индивиди са склонни да откриват у себе си известна духовна надареност (дарба), както и да се определят като „духовни личности”.

Настоящите тестове са предназначени за всички, които виждат у себе си „божествената искрица” на духовността, без оглед на техните предпочитания към конкретни религиозни или верски деноминации, мистични или метафизични светогледи и техните духовни доктрини, техники или практики.

Тестовете изследват широко разпространени екзистенциални нагласи, конкретни изживявания и поведения, свързани с изпитването на един пределно общо схващан порив към духовността. Мярата, с която биват съпоставяни тези общи нагласи, не е абсолютна – тя е зависима от степента на съзнателност на конкретния човек, който се подлага на теста, от способността му да познава адекватно себе си. И все пак тестовете до голяма степен ни дават една реалистична картина за структурата на индивидуалната духовност и позволяват съпоставката й със съответната картина при други лица.

Кратко описание

Настоящата поредица, която представям пред читателите, се състои от шест теста, озаглавени както следва:

1. „Аз, времето, вечността”

2. „Аз, пространството, безкрайността”

3. „Аз, словото, интуицията”

4. „Аз, разбирането, вживяването”

5. „Аз, възторгът, съзерцанието”

6. „Аз, тялото, въплъщението”

Всеки от шестте теста изследва проявите на индивидуалната дарба в една специфична област на човешката духовност, разгърната в земното въплъщение. Тези области получиха следните технически наименования:

1. Етернализъм (областта „време-вечност”)

2. Метатопика (областта „пространство-безпределност”)

3. Есенциализъм (областта „комуникация-интуиция”)

4. Емпатия (вживяване, превъплъщаване – разбиране, изучаване)

5. Ониризъм (сън, мечта, съзерцание – реалност, действие, осъществяване)

6. Соматизъм (единство – разкъсване – овладяване на земното въплъщение)

По теоретически причини, на които засега няма да се спирам, първите три области са наречени още „есенциални”, а вторите три – „екзистенциални”.

Всеки от тестовете има множество различни версии – съкратени, опростени и пълни. Съкратените версии имат въпросници с намален брой въпроси-твърдения. Такава версия на Тест 1 например бяхме публикували в електронен вид в интернет[2]. Тя съдържа 30 твърдения.

Версиите, които представяме тук (т. е. в книгата, б. а.), не са съкратени, а опростени. Те съдържат по 40 твърдения, колкото има и в пълните версии. Всъщност самите въпросници на едните и другите са напълно идентични. Разликите са само в изчислителния им апарат. (...)

Една особеност на тестовете

Може би най-популярният по целия свят психометричен тест е т. нар. IQ-тест, измерващ коефициента на интелигентност. Той има многобройни разновидности, включително и такива, които скрупульозно разграничават и поотделно изследват множество видове интелигентност – логическа, пространствена, лингвистична и пр. Обща черта на всички тези тестове и техните разновидности обаче е категоричността, с която човешката интелигентност намира в тях един краен количествен (числов) израз – резултатите по всички подтипове интелект, макар и в началото разграничени, накрая се обединяват в един-единствен числов коефициент, който именно бива наречен „коефициент на интелигентност”.

Макар и като цяло тези тестове да са спечелили заслужено доверието на голяма част от обществеността, остава известно съмнение (дори и у техните ревностни привърженици) в позитивния ефект от самото тестиране върху личността. Мнозина, например, не без основание намират за „обидно” свеждането до едно голо число на всичките им интелектуални способности. Още повече, че ако въпросното число се окаже твърде ниско в сравнение с числата на други хора, това може да породи комплекси за малоценност. Обратно, ако то се окаже много голямо, това пък рискува да причини едно порочно вманиачаване на субекта в умственото му превъзходство…

Действително, чувал съм за „клубове на интелигентните”, където могат членуват само хора с коефициент на интелигентност над определен праг, както и за други форми на дискриминация на по-слабо интелигентните – например за масова употреба на IQ-тестове при селекцията на кандидати за определени работни места.

Казвам всичко това, за да подчертая, че нашите тестове определено не си поставят за цел да дават подобен пряк цифров израз на човешките дарби, както постъпват тестовете за интелигентност спрямо интелектуалните умения.

Смятам, че индивидуалната духовна дарба в никакъв случай не представлява „предмет”, спрямо който е допустима каквато и да било „състезателна дейност”, подобна на тази при спортовете и игрите.

Та как бихме могли да си представим едно състезание по доброта, например? Или по любов!? По лъчезарност!!?…

Ние не можем точно да кажем „колко е голяма” една дарба на индивидуалния дух сама по себе си. Можем единствено да си дадем сметка за това, с каква интензивност тя е склонна да се проявява в различните си форми.

Имам предвид факта, че дарбата в известен смисъл е един отвъден, метафизичен „предмет”. Трудно, ако не и невъзможно би било да определим какво е тя сама по себе си. Бихме могли само да кажем, че тя е един вид изява на Духа в земното въплъщение на човека, и че тя самата от своя страна се проявява в отделни човешки склонности, отношения и изживявания.

Но какво тогава „тестират” нашите тестове?…

Какво всъщност „тестираме”?

За да отговорим обаче, нека най-напред да кажем ясно какво не тестираме – какво тези тестове не могат да измерят.

Преди всичко, те не са в състояние да измерват нашите умения.

Много често хората объркват дарба и умение. Те смятат, че дарба е самото умение, в което една даровитост се разкрива. Казват, например, че някой има „дарба да се облича красиво” или „дарба да разказва забавни истории”. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в тези случаи, бихме забелязали, че дарбата е една доста по-обхватна по своя смисъл вътрешна черта, душевно-духовна добродетел, която се изявява далеч не само във въпросното умение. Човекът, който умее да се облича красиво, със сигурност умее и много други неща, просветляван от своята естетична дарба; той вероятно има и ред особени душевни нагласи, в които също се изявява тази негова дарба. Следователно свеждането на дарбата до определено умение, в което тя донякъде случайно е намерила израз, неоправдано стеснява нейното понятие.

Да се върнем към нашите тестове – те не могат да измерят степента на никое наше умение, но се опитват именно да уловят известни наши нагласи, които говорят, че в нас са действали или действат определени дарби на Духа.

Дарба и природна даденост

Друго, което тестовете „не тестират”, са нашите инстинктивни (естествени, природни, нагонови) дадености. Тези дадености на човека се отличават от духовните ни дарби по това, че служат изцяло на оцеляването ни (природно или социално) като живи същества, докато духовната дарба няма нищо общо с това оцеляване.

„Природна даденост” например е физическата сила и издръжливост, също и душевни качества като упоритост, амбиция, борбеност, търпение и пр. В много от изброените качества може да се открие издигане и усъвършенстване, овладяване и цивилизоване на един естествен нагон.

Нашите тестове обаче не си поставят за цел да измерват наличието на подобни природни дадености у човека, нито степента, в която той ги е издигнал, овладял или цивилизовал.

Цел на тестовете си остава единствено регистрирането на душевни свидетелства за действието на различни духовни дарби в лоното на една индивидуалност.

Как обаче е възможно да се регистрира това действие? С други думи, какви са „симптомите” за наличието на една духовна дарба? (...)

Вместо заключение

Авторът на Тестовете би окуражил и подпомогнал всички, които имат желание да ги интегрират в своята лична консултативна, терапевтична или педагогическа практика, като психолози, психотерапевти, психиатри, психоаналитици, лечители, астролози, педагози и други.

Същевременно трябва да се отбележи, че за подобни професионални цели са подходящи най-вече пълните версии на Тестовете. Също така е необходимо да се има предвид, че написаното в тази въвеждаща книга не е достатъчно за професионалната употреба на Тестовете.

Авторът предупреждава, че не носи отговорност за последствията от която и да било терапевтично-консултативна или педагогическа употреба на тези тестове, осъществена извън неговото лично знание, съгласие и ръководство.

Във връзка с горното и въз основа на авторските си права, авторът (...) категорично забранява публикуването или разпространяването на видоизменени форми на тестовете, включително на новосъздадени тестове (съдържащи други – нови или видоизменени – въпроси-твърдения), почиващи върху предложената от него типология на духовните дарби, нито използването на самата тази типология (включително с изменени названия на типовете) за терапевтично-консултативни или педагогически цели без изричното му писмено съгласие и одобрение на конкретния проект (супервизия).

Смисълът на тези ограничения се състои единствено във възпрепятстването на некомпетентната, непълна или изкривена употреба на описаните тук технически средства, които представляват плод на многогодишна работа.

В същото време бих искал да подчертая, че от сърце бих подкрепил всеки честен опит за задълбочаване в техните теоретически основания, както и за по-нататъшното им усъвършенстване като изследователски апарат, използван за целите на духовността.