- Далма, строго погледнато, не е моя котка. Тя е на съседката ми – кака Венче. Следователно нашата връзка не е обременена от фактори като дълг и отговорност. Далма не е длъжна да идва в моя двор, а аз не съм задължен да й обръщам внимание. Тя си има котенца, може би и миши задължения, аз също имам с какво да се занимавам тук... Но ето че се срещаме – по собствена воля!
- Далма е женско същество, ако ми простите клишето, до мозъка на костите си. Тя например през повечето време от живота си е бременна с нови котета. Родила е голям брой котила за възрастта си. Веднъж даже отгледала и едно котило на друга котка!
- При все това Далма е малка и компактна котка. Повечето й деца са по-едри от нея! А тя си остава мъничка и нежна. Когато наскоро е раждала, става лека като някое пухче. Тогава едвам се движи от изтощение. Опитва се да каже „Мяу!”, но от устата й изобщо не излиза звук... Ала ето че скоро пак е пълна с котенца, закръглена и плътна! Така светкавично, така магично става всичко, че човек трудно може да го побере в съзнанието си...
- Далма има много красив котешки профил, а пък в анфас е по-скоро грозновата. Мисля, че това е много подходящо съчетание. Ако тя беше съвършена (според мене има такива котки!), вероятно бих се чувствал недостоен за нея, щях да се опитвам да го компенсирам по някакви други начини и връзката ни щеше да стане неравностойна. А така нещата се уравновесяват: и аз, и тя си имаме своите несъвършенства. Човек и котка, достойни един за друг!
- Милата ми Далма е донякъде и глуповата. Тя изобщо няма интелигентността на Готик (светла му памет), например. Понякога осъзнавам, че не разбира някои основни неща. Което ме навежда на мисълта, че ако беше по-интелигентна, това вероятно щеше да пречи на моята любов към нея. Тук важи уточнението, че човек едва ли би търсил у обекта на своята обич нещо, което е преизобилно у самия него. Защо ми е някакъв ум отвън, след като си имам достатъчно от тази съставка? В едно обично създание бих търсил съвсем други неща...
- Далма харесва музиката ми!! Веднъж си свирех на рояла при отворен прозорец, и внезапно нещо сякаш ме накара да погледна навън – бре, какво да видя: Далма застанала точно под прозореца и в упоение попива моите акорди... с такъв един сащисан поглед, с какъвто никога не бях я съзирал!... (Оттогава почнах даже да си мисля, че вероятно музиката ми е котешка по същество... Какво е „котешка музика” ли – ами представям си, че е нещо като... точната противоположност на Котешкия марш!:)
- Далма ме обича. Много! За пред хората казвам, че предпочита да стои в моя двор, понеже при мен е спокойно, няма кучета, крави и пр. – не че е лъжа, но най-важната причина е другаде, разбира се. Дори и да е "много" бременна, види ли ме, че бера ябълки, тя събира всичките си сили и се изкатерва на дървото, по тънките и опасни клони – иска само да бъде близко до главата ми, да ме гледа от моята височина... И започва да мърка веднага щом ме усети наблизо! Малкото й телце започва да трепери от вълнение, когато се доближи до мене дори на метър!
- Далма може да не разбира много неща, но знам, че отлично усеща какво изпитвам и аз, когато сутрин погледът ми я открие да си лежи в тревата на двора... Най-хубавото на света е тук! Мъничко същественце, което спи на моравата, току се събужда, протяга се и се премества на още по-приятно място... Колко е важен за нея ъгълът на слънчевите лъчи! Какво голямо значение имат ароматите и влагата... Щом Далма е дошла в двора, всичко си е на мястото! Планетите обикалят около звездите по правилния начин. Денят и нощта се следват, както е необходимо... И точно тук е най-хубавото местенце в космоса!...
- ...Съчувствам на Далма, макар и да не ми се иска да е така. Тя произвежда котенца с огромно темпо. Смъртността им също е голяма, не се задържат по много. Тя и не си дава вид да се интересува особено от тях. Някой път я гонят чак до моя двор, за да посучат от нея... В това има нещо твърде невротично. Далма сякаш не живее живота си. Съзнанието й е заето с мечти... Иска да ми каже много неща, но не може... Плаче ми се, когато си мисля за нея така...
- Далма има един тик – почти непрестанно си мърда предните лапи и като че ли се люлее на тях. Щом нещо по-меко или поресто попадне под нея, си пуска ноктите в него и почва да го разчепква... Това прави присъствието й още по-трогателно.
- ...Благодарна ми е, когато й дам нещо за почерпка. Аз й правя едни такива мънички вкусни неща – не за наяждане, а за десерт. Например: грижливо накъсани (специално за нея с обич!) обелки от наденица (които аз не ям;) и една чаена лъжичка кисело мляко като заливка. Колко й е вкусно само! Как внимателно изважда едно по едно парченцата изпод млякото и си ги сдъвква! Млекцето й стига точно до края на яденето, за да не са й сухи месните корички... Доволна е с цялата си котешка душа. Колкото и да е мъничко, тя никога няма да поиска още. Размера на почерпката, който съм определил, възприема като свещена част от самата почерпка. Божествена даденост – като целия околен свят...
- Далма ме ревнува страшно от другите котки. Просто не позволява на чужда котка да ме доближи на по-малко от две крачки. Втренчва се в котката и започва да й мяука почти без глас – но унищожително! Ако обаче натрапницата не бъде смразена от тези вълни на възмущение и се приближи още към мене, Далма бавно се обръща с гръб и се оттегля. Като че ли си казва: „Защо си причиняваш това?... Той не е достоен, тя не е достойна...” Нима някак се е досетила, че не е възможно да обичам никоя друга котка колкото нея?...
- Когато съм наблизо, Далма всячески се старае да опазва достойнството си. Веднъж един нахален кафяв котарак, непознат в района, си позволи да се покачи върху нея в мое присъствие. Ох, колко беше възмутена!! Така непреклонно му измяука... Може би ако беше настоял още малко, щеше да бъде издран и нахапан! За негов късмет се осъзна навреме и я пусна...
- Както всяко любимо създание, Далма умее до съвършенство да ми се пречка и да не допуска да свърша каквато и да било работа. Онзи ден тъкмо бях приготвил една дървена плоскост за рязане, и ето ти я Далма – скок! – точно пред триона, щастливо мъркаща, гледа ме с любов. Снощи пък понечвам да прибера металната стълба, която използвам за брането на ябълки, и Далма ме изпреварва – с няколко скока се качва върху стълбата и ми показва колко добре се чувства там – като на трон! Отказах се да я прибирам, разбира се... Само да беше някой друг, щях сигурно да се раздразня много, но Далма... А щом като любовта към нея ми помага да преодолявам слабостите си, значи Далма е мой духовен водач??...
- Далма е най-чистичката котка на света. Само като си помисля, че живее заедно с крави и кучета в стопанския двор и спи в плевни и обори, недоумявам как по нея няма нито един кърлеж, нито бълха, нито някога съм виждал и най-малко замърсяване по козината й! Веднъж реших да я помириша и тогава наистина се изумих – тя ухаеше на някакъв приказен коктейл от треви и мляко, който човек може да си вдишва свободно и жадно, с пълна гръд и без всякакъв страх, че ще се свърже с нещо първично или нечисто... Веднага си въобразих (с присъщата ми декадентска страст към долнопробното), че патентовам парфюма „Далма” – Ароматът на най-благородната част от Природата. На представянето, сред модни величия, обяснявам надлежно произхода на продукта и накрая, разбира се, подобно на фокусник измъквам Далма от чантата си, за да позира пред камерите... Е, добре де, стига гротески!... Достатъчно ги има наоколо - нека да ги спестя поне относно Далма.
- ...В много отношения съм подценявал Далма. После се е оказвало, че не съм бил прав, и съм съжалявал. Например: като я гледам колко е добра и мила, а също инертна и мързелана, мислех, че на нея изобщо не може да се разчита да улови мишка. Така ли!? Веднъж ме опроверга по внушителен начин. Не само че хвана и уби една голяма мишка, но се пребори за нея в конкурентна ситуация с две други яки котки!! Мъничката Далма се доказа като свиреп боец!... Друго: дълго време смятах, че тя е чисто прагматично същество, което се интересува само от храната, топлината и другите домашни блага. Защото докато беше жив Готик, тя постоянно му отмъкваше яденето, а мисля, че и доста си играеше с чувствата му. Той стоеше цели дни неотлъчно край нея, а тя не му обръщаше внимание... После обаче, когато имах възможност да я наблюдавам повече, ми се разкриха и много по-издигнати свойства на нейния характер. Оттук възникват ред въпроси: ами ако се заблуждавам и относно интелекта й?...
- ...Традицията Далма да ме изненадва, непрестанно отричайки писаното за нея, продължава и в следващите месеци. Например: оказа се, че може да е пълна и без да носи котета в корема си. Каква дебеланка само е станала!! Сега е внушителна матрона, която заема доста от околното пространство. Къде остана ланшното коте-пухче, което живееше в представата ми за нея? Все пак обаче, като помисля, някои черти напомнят за него. Фините лапки, нежната костна структура и най-вече гласчето, което едвам й се чува. Високо, дрезгаво и винаги на пресекулки – „ма-- а-- а-- а-- а-- а --аа!”. Изглежда, ролята й на майка дотам я е обхванала, че Далма вече съчетава в едно всички белези на майчинството, даже когато не го практикува – пълнотата на бременността и слабостта след раждането... Сигурно трябва да започна съвсем нов списък с всички неща, за които Далма ме е опровергавала... Подобно на самия живот...
- ...Сигурен съм обаче поне в едно: независимо доколко успяват в това, всички животинки, които са близо до нас, се стремят и копнеят да се издигнат до духа, който усещат, че ние носим. Това може да изглежда като обикновен стремеж към нашата храна или територия, но всъщност е духовно-еволюционен импулс. Животните се наслаждават на нашата близост, за тях тя е откровение, каквото за човека би било да общува с живи богове...
