Т Е С Т 4
Благодарим Ви, че преминахте този тест!
ТЕСТ №4 – „Аз, разбирането, вживяването” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази екзистенциална област, която носи техническото наименование „емпатия”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между душевни и формално-познавателни пътища към разбирането – с други думи, между вчувстването и вживяването във външните жизнени енергии от една страна, и чисто интелектуалното схващане, от друга.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Високата стойност по този индекс означава ярка проява на онази чиста душевна дарба, която някои психолози наричат „емпатия” – склонност към вживяване и съпреживяване, непосредствено изпитване на емоциите на другите хора като свои собствени, а също така и усет към скритите вибрации на цялата жива и нежива природа – душевна чувствителност към невидимите енергии, изграждащи света.
Ако имате висок показател А на емпатичната си склонност, със сигурност свойственият за Вашата природа път към познанието е собственото Ви превъплъщаване във вещите и съществата, личното Ви емоционално участие в действията и събитията, а не толкова дистанцираното им наблюдение и отчитане, разсъжденията и умозаключенията относно тях.
В.
Този индекс показва у Вас една толкова силна емпатична нагласа, че тя вече причинява едно опасно размиване на границите между Вашето същество и външния свят, така че започвате да изпитвате съмнения докъде се простират собствените Ви изживявания и откъде започват тези на другите. Типично следствие от тази ситуация е свръхчувствителността, която Ви прави зависими от емоционалните внушения на хората около Вас.
Дори да не достигне болезнени размери, екзалтираната емпатична склонност намира израз в известна неопределеност, засягаща личността на субекта. В своята негативна проекция подобна неопределеност, двойственост или прекомерна пластичност на един индивид би могла да изглежда като безхарактерност.
С.
Този тип вече изживява болезнено описаната току-що свръхчувствителност към външните енергийни импулси, в частност най-често емоциите на другите хора. Всичко разрушително, което се случва в околния свят, намира непосредствен израз в собствената му душа; така изявеният тип С страда от своята податливост към чуждите енергии. Същевременно, ако това състояние продължи достатъчно дълго, съществото му най-вероятно ще претърпи процес на втвърдяване и обособяване, при което изразът на емпатичната му дарба ще намалее. Това положение на свой ред може да се изяви в неспособност за непосредствено разбиране на околните. Причината е страх от разкриване на собствената душевна природа пред тях поради заплаха от описаните болезнени изживявания.
Такова състояние допълнително задълбочава болезнената перспектива, този път поради неудовлетворената нужда от непосредствен емоционален контакт със света.
D.
Това е състояние, при което емпатичната нагласа е била приета от субекта като заплаха за неговия душевен мир, била е отречена или загърбена. За да не попада повече под агресивното влияние на чуждите аури, субектът с висока стойност по този индекс е започнал да страни от самото общуване или да го извършва с прекомерна студенина, от прекалено голяма дистанция. За да не бъде нараняван, той си е забранил да участва в него емоционално, с вътрешно уподобяване и вживяване в чуждия душевен свят.
Така общуването е било сведено до чисто информативен акт в неговия живот. Наистина, то е престанало да бъде източник на заплахи за душевния му мир, но също така е спряло да бъде и територия за разгръщане на неговите чувства и емоции.
Е.
У типа с преобладаващ индекс Е образованието, обществените отношения и собственото мислене са изградили дистанцирани методи за комуникация с хората и външния свят, при която не се нарушават личните граници на участниците, а емоциите са култивирани и овладени. Същевременно, на този фон са били развити умения, които преобръщат ситуацията, наблюдавана при типа В – субектът с изявен индекс Е вече е способен да разпознава емпатията у другите хора и да я използва прагматично в общуването. Вместо, например, да бъде манипулиран от силните внушения на околните, можем да наблюдаваме самия него като манипулатор. Вместо да бъде подвеждан от лицемерието на другите спрямо него (както нерядко се случва с В), можем да го видим сам да упражнява лицемерно поведение по отношение на тях. Последното напомня и за едно евентуално предупреждение, което може да бъде отправено – а именно че естеството на уменията, развити от този тип, понякога може да го съблазнява и към нравствена злоупотреба. Това впрочем се отнася за всички субекти от типа Е, но като че ли тъкмо в екзистенциалната „зона” на емпатията, изследвана в настоящия тест, се откроява особено ярко.
Във всеки случай, при Е процесите на разбиране и комуникация със света са усвоени рационално-технически и методично; вместо да се задълбочава в разбирането на конкретния човек в конкретната ситуация на общуване, субектът обикновено предпочита да прилага спрямо другите общи рационални положения, валидни за човешкия род въобще; аналогично, спрямо природата биват прилагани на свой ред общите научни принципи вместо вживяването в непосредствения контакт с живите същества. За практикуването на подобно разбиране емпатична нагласа просто не е необходима.
Употребата на такъв подход наистина гарантира безопасно и обективно разбиране на света, но с това дарбата на душевното вживяване бива осъдена да бездейства. Докато неусетно залинява в нас, тя постепенно ни отнема и възможността за истинско щастие в общуването с природата и хората.
ТЕСТ №4 – „Аз, разбирането, вживяването” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази екзистенциална област, която носи техническото наименование „емпатия”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между душевни и формално-познавателни пътища към разбирането – с други думи, между вчувстването и вживяването във външните жизнени енергии от една страна, и чисто интелектуалното схващане, от друга.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Високата стойност по този индекс означава ярка проява на онази чиста душевна дарба, която някои психолози наричат „емпатия” – склонност към вживяване и съпреживяване, непосредствено изпитване на емоциите на другите хора като свои собствени, а също така и усет към скритите вибрации на цялата жива и нежива природа – душевна чувствителност към невидимите енергии, изграждащи света.
Ако имате висок показател А на емпатичната си склонност, със сигурност свойственият за Вашата природа път към познанието е собственото Ви превъплъщаване във вещите и съществата, личното Ви емоционално участие в действията и събитията, а не толкова дистанцираното им наблюдение и отчитане, разсъжденията и умозаключенията относно тях.
В.
Този индекс показва у Вас една толкова силна емпатична нагласа, че тя вече причинява едно опасно размиване на границите между Вашето същество и външния свят, така че започвате да изпитвате съмнения докъде се простират собствените Ви изживявания и откъде започват тези на другите. Типично следствие от тази ситуация е свръхчувствителността, която Ви прави зависими от емоционалните внушения на хората около Вас.
Дори да не достигне болезнени размери, екзалтираната емпатична склонност намира израз в известна неопределеност, засягаща личността на субекта. В своята негативна проекция подобна неопределеност, двойственост или прекомерна пластичност на един индивид би могла да изглежда като безхарактерност.
С.
Този тип вече изживява болезнено описаната току-що свръхчувствителност към външните енергийни импулси, в частност най-често емоциите на другите хора. Всичко разрушително, което се случва в околния свят, намира непосредствен израз в собствената му душа; така изявеният тип С страда от своята податливост към чуждите енергии. Същевременно, ако това състояние продължи достатъчно дълго, съществото му най-вероятно ще претърпи процес на втвърдяване и обособяване, при което изразът на емпатичната му дарба ще намалее. Това положение на свой ред може да се изяви в неспособност за непосредствено разбиране на околните. Причината е страх от разкриване на собствената душевна природа пред тях поради заплаха от описаните болезнени изживявания.
Такова състояние допълнително задълбочава болезнената перспектива, този път поради неудовлетворената нужда от непосредствен емоционален контакт със света.
D.
Това е състояние, при което емпатичната нагласа е била приета от субекта като заплаха за неговия душевен мир, била е отречена или загърбена. За да не попада повече под агресивното влияние на чуждите аури, субектът с висока стойност по този индекс е започнал да страни от самото общуване или да го извършва с прекомерна студенина, от прекалено голяма дистанция. За да не бъде нараняван, той си е забранил да участва в него емоционално, с вътрешно уподобяване и вживяване в чуждия душевен свят.
Така общуването е било сведено до чисто информативен акт в неговия живот. Наистина, то е престанало да бъде източник на заплахи за душевния му мир, но също така е спряло да бъде и територия за разгръщане на неговите чувства и емоции.
Е.
У типа с преобладаващ индекс Е образованието, обществените отношения и собственото мислене са изградили дистанцирани методи за комуникация с хората и външния свят, при която не се нарушават личните граници на участниците, а емоциите са култивирани и овладени. Същевременно, на този фон са били развити умения, които преобръщат ситуацията, наблюдавана при типа В – субектът с изявен индекс Е вече е способен да разпознава емпатията у другите хора и да я използва прагматично в общуването. Вместо, например, да бъде манипулиран от силните внушения на околните, можем да наблюдаваме самия него като манипулатор. Вместо да бъде подвеждан от лицемерието на другите спрямо него (както нерядко се случва с В), можем да го видим сам да упражнява лицемерно поведение по отношение на тях. Последното напомня и за едно евентуално предупреждение, което може да бъде отправено – а именно че естеството на уменията, развити от този тип, понякога може да го съблазнява и към нравствена злоупотреба. Това впрочем се отнася за всички субекти от типа Е, но като че ли тъкмо в екзистенциалната „зона” на емпатията, изследвана в настоящия тест, се откроява особено ярко.
Във всеки случай, при Е процесите на разбиране и комуникация със света са усвоени рационално-технически и методично; вместо да се задълбочава в разбирането на конкретния човек в конкретната ситуация на общуване, субектът обикновено предпочита да прилага спрямо другите общи рационални положения, валидни за човешкия род въобще; аналогично, спрямо природата биват прилагани на свой ред общите научни принципи вместо вживяването в непосредствения контакт с живите същества. За практикуването на подобно разбиране емпатична нагласа просто не е необходима.
Употребата на такъв подход наистина гарантира безопасно и обективно разбиране на света, но с това дарбата на душевното вживяване бива осъдена да бездейства. Докато неусетно залинява в нас, тя постепенно ни отнема и възможността за истинско щастие в общуването с природата и хората.
