М Е Ц Е Н А Т Ъ Т
Имам си една лична утопия. Всъщност спокойно би могла да се нарече и „мечта”, но смятам, че в нея има и нещо отвъд-лично, което я прави културно значима, и с това – достойна за едно по-общо жанрово определение.
Тази мечта или утопия се състои в представата, че един прекрасен ден в живота ми ще се появи човек с огромни – практически неограничени – материални възможности.
И този човек няма да бъде престъпник, нито измамник. Няма да е политик. Няма да е член на фанатична секта. Няма да действа от името на някаква религиозна или светогледна деноминация изобщо. Няма да е и безскрупулен финансов играч, който навсякъде и във всичко вижда перфектната далавера. Няма да бъде вампир, изсмукващ всяка човешка субстанция, изпречила се на пътя му...
Той няма да слуша просташка музика, няма да иска да притежава футболен клуб, макар да е в състояние спокойно да си купи и цялото ни първенство, стига да го пожелае. Той няма да налива парите си във вулгарни спортове, хазарт, полу-порнография или чалга, нито ще подкрепя каквито и да било неща, които спокойно биха оцелели и сами. Ще се е въздържал и да колекционира яхти и дворци. Ще си има предостатъчно лични удобства, за да се интересува от нови луксозни придобивки...
Той ще бъде просветлен. И всеки ден ще си задава въпроса как да подпомогне нещо наистина значимо. Вниманието му ще е насочено най-вече към издирването на онези достойни идеи, които действително се нуждаят от масивна подкрепа, за да оцелеят, и още повече за да се наложат в материалния свят. Той няма да държи дори на това, сам изцяло да разбира тези идеи – достатъчно ще му е да почувства тяхната сила. Градивния им потенциал. Ще усеща, че от онова, което правим днес, зависи бъдещата култура. Начина, по който нашите деца и внуци ще общуват помежду си за най-важното. За нещата, които надхвърлят човека. И за връзката на човека с онези неща, които го надхвърлят...
Освен това, този рядък и безценен човек ще схваща ясно, че културните инициативи, поддържани от различни съществуващи организации, са априори спънати в самите себе си. Че силната индивидуалност на идеите, възникващи спонтанно в отделни умове, бързо бива смилана от протоколите на груповия дух. Че проектите, по които работят плуралистично организираните групи, не могат никога да достигнат размаха на мечтаното от един отделен индивид. Че критическите корективи задушават отвън живеца на една идея още преди тя да е достигнала своята вътрешна зрелост.
Този човек обаче ще търси онези идеи, които не са били тутакси подхвърлени на показ пред множеството и така унищожени още в зародиш. Той ще се интересува от идеи, постигнали индивидуалната си зрелост далеч от обществените вмешателства, и сега готови за триумфално осъществяване в естествената си ненакърнена мощ...
Именно този чудесен човек съвсем закономерно ще пресече пътя си с моя.
Той ще проумее, че е длъжен да ме подкрепи по силата на огромна, свръхчовешка повеля. И ще го направи не за да се облагодетелства от мен – не за да ме глътне на един залък или да нахрани с мен някое от своите кучета. Нито ще поиска да ме купи, за да си стоя като украшение на някоя етажерка в петнайсетата му резиденция. Няма даже да му хрумне, че би могъл да ме назначи за знаме на някоя своя бутафорна пиар-кампания...
Този благороден, фин и прозорлив човек ще ме подкрепи единствено заради онова, което върша – той ще постави материалната си мощ в услуга на идеите за една бъдеща култура, които търсят път да се осъществят чрез мен.
Ще го направи тихо, скромно и с пълно доверие. И с огромната си прозорливост ще знае, че никога няма да предам или обезценя помощта му. Ще бъде напълно наясно, че сърцето ми е пълно с благодарност. Че думите ми отразяват точно онова, от което се нуждая за живота и делата си. Че лъжата е недопустима за нивото, на което съм поставен...
...Той ще е установил, че в сърцевината на моя дух се намира една алхимическа клетка, неуморно превръщаща всяка материя и идея в ценност.
И ще си е направил извода, че всичко, което е необходимо на процеса, са суровините, ритмично подавани на входа, и средствата за умножаването им на изхода...
А той ще има тези средства. И ще ги предостави без задръжка!
...Тогава с него ще заработим в една икономика на изобилието, в която ще зареждаме с огромна духовна енергия и най-дребния детайл. Понятието „изгода” ще бъде изключено от нашия речник. Идеите за „печалба” ще бъдат загърбени. „Възвръщаемостта” ще промени дълбоко смисъла си. Това ще бъде възвръщаемост в мъдра усмивка, в сълзи от радост, във вечен обмен на красота, любов и безсмъртие...
Докато се стапят в небето, финансовите фойерверки ще разпръскват бъдеще. Блясъкът им ще подхранва мечтите на най-мъдрите субекти по света.
...А ние ще създаваме научни институти, за да изучим най-чудноватите феномени; ще подкрепяме инициативи за усвояване на знанията, излъчени от най-дълбоките умове на Земята. Ще подбуждаме основаването на безкрайно фини изкуства, работещи с такава грижа към детайла, която не би била никога възможна в комерсиалния артистичен свят...
Ще изследваме най-съществените характеристики на съвременния човек, ще се постараем да научим обективната истина за това, дали той се е доближил или още повече се е отдалечил от Духа паралелно с успешния си рейд в материалния свят.
Ще конструираме нови инструменти за творческо пресъздаване на битието. Ще одухотворяваме работата на човека с техническите средства, оставени на негово разположение. Ще въведем нови протоколи и виртуални уреди за общуване, построено върху споделянето на най-дълбоките и истинни изживявания на хората. Ще вплетем в това общуване цялата съществуваща мощ на изкуствения интелект... И постоянно ще превеждаме всяко от своите достижения на всички световни езици, за да стигнат навреме и до най-затънтените земи, където някой е жаден за тях...
Ще направим света по-добър за духовните и търсещите люде. А от това той неминуемо ще стане по-хубав и за останалите...
...Моят меценат ще бъде прав да ми се довери в това, как да бъде извършено всичко описано тук. Той ще ми стане не работодател, а приятел. В изключителна хармония ще дискутираме проектите, чиито родители ще бъдем – в материален и в идеен смисъл. Разговорите ни ще бъдат дискусии на мощта, която само кротичко доуточнява своите цели, преди да ги атакува и превземе.
Най-сетне, моят нов приятел ще бъде и съвсем наясно, че никога не бих го въвлякъл в безсмислено разхищение. Затова и двамата за нищо на света не ще се унижим да влезем в ролите на „молещия” и „дърпащия се”. Та аз ще уважавам и пазя средствата му също толкова отговорно и интелигентно, колкото и той самият! Всичко онова, което определя за нужно с цел осъществяването на едно начинание, ще е изначално съобразено с възможностите на моя инвеститор. То ще бъде напълно в рамките на един бюджет, който меценатът смята за незастрашаващ неговия материален интегритет, дори и в хипотезата, че би бил напълно и безвъзвратно похарчен. Поради тези предпоставки дейността ни ще протича в абсолютното материално спокойствие, което единствено би било в състояние да залегне в основата на една мащабна духовна работа върху земния елемент... И така в благост, покой и просветление ще придаваме форма на идеите си, години и десетилетия наред...
...Това бе краткото описание на мечтата, която във висша степен разкрива по какъв начин бих желал да работя в остатъка от своя живот... Наистина, тя сигурно и доста натъжава с утопичната си отдалеченост от реалностите. Ала изпитвах силна нужда да я споделя с Вас тук...
