ДЕКАДЕНТЪТ
Библия на упадъка
Библия на упадъка
Несъмнено, моят opus vitae.
Пиша тази книга от 1995-6 г., а по всичко личи, че ще я пиша и още известно време.*
Всъщност определението "книга" тук може да подведе.
"ДЕКАДЕНТЪТ" е по-скоро система от философски трудове.
Нейните десет глави, разположени в четири обширни дяла (тома) и заемащи около 1900 стандартни страници**,
по същество са десет книги.
Например Осма глава, "Декадентът като еротоман" (265 стандартни страници) на практика е една цялостна философия на пола и любовта.
Аналогично, Шеста глава, "Декадентът като демоник" (345 страници) съдържа значителен дял от моите разбирания за злото, справедливостта, нравствеността и морала, и с това представлява една цялостна етика.
Обединяващ всички тези трудове мотив е теорията за упадъка и декадентството.
Тук следва най-напред съдържанието на книгата, сетне и избрани откъси от различни места в изложението.
Въпреки че представените тук пасажи могат да ориентират достатъчно добре читателя в централната идея на "ДЕКАДЕНТЪТ", за препоръчване е техният прочит да се предхожда от запознаването му с основите на моята антропологическа теория - тук.
______
* Остава ми довършането на една глава (гл. 7), готова на около 30%, а също и известна работа по редакцията на цялото произведение.
** Под "стандартна страница" имам предвид 1800 знака (30 реда х 60 знака) - стандарта (БДС) за машинопис.
Д Е К А Д Е Н Т Ъ Т
Работно заглавие (до около 2009 г.):
Що е ДЕКАДЕНТ?
Систематическо изложение на моето понятие за упадъка.
Типология на упадъчните феномени.
Феноменология на упадъчните типове.
Основи на една съвременна философия на Грехопадението
С ъ д ъ р ж а н и е :
ВЪВЕДЕНИЕ В УПАДЪЧНАТА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
(Предговор от 2001 г.)
ДЯЛ І
ЕСЕНЦИАЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА УПАДЪКА
Глава 1 Декадентът като етерналист и метатопик
(Упадък и време. Темпоралност на упадъка. Упадък и пространство)
Глава 2 Декадентът като есенциалист
(Упадъчната мисловност. Логика и епистемология на декадентството)
ДЯЛ ІІ
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА УПАДЪКА. ПАСИВНОУПАДЪЧНА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
Глава 3 Декадентът като емпатик
(Висша екзистенциална етиология на упадъка)
Глава 4 Декадентът като онирик
(Средищна екзистенциална етиология на упадъка)
Глава 5 Декадентът като соматик
(Дълбинна екзистенциална етиология на упадъка)
ДЯЛ ІІІ
ДАРБЕНО-НАГОНОВИ КОМПЛЕКСИ. АКТИВНОУПАДЪЧНА КАЗУИСТИКА
Глава 6 Декадентът като демоник
(Упадъкът и злото)
Глава 7 Декадентът като мономан
(Упадъкът между индивид и общество. Социалното разположение на декадентството)
Глава 8 Декадентът като еротоман
(Упадъчна еротика, любов и сексуалност)
ДЯЛ ІV
УПАДЪКЪТ И СВЕТОГЛЕДИТЕ
Глава 9 Декадентът като духовник
(Упадъчна теория на духа, дарбата и нагона. Духовност и упадък. Гениалност и Грехопадение. Духът на декадентството)
Глава 10 Декадентът като сакралист и технократ
(Упадък и техника. Техники на декадентството. Основи на една практическа философия на Грехопадението)
Работно заглавие (до около 2009 г.):
Що е ДЕКАДЕНТ?
Систематическо изложение на моето понятие за упадъка.
Типология на упадъчните феномени.
Феноменология на упадъчните типове.
Основи на една съвременна философия на Грехопадението
С ъ д ъ р ж а н и е :
ВЪВЕДЕНИЕ В УПАДЪЧНАТА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
(Предговор от 2001 г.)
ДЯЛ І
ЕСЕНЦИАЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА УПАДЪКА
Глава 1 Декадентът като етерналист и метатопик
(Упадък и време. Темпоралност на упадъка. Упадък и пространство)
Глава 2 Декадентът като есенциалист
(Упадъчната мисловност. Логика и епистемология на декадентството)
ДЯЛ ІІ
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА УПАДЪКА. ПАСИВНОУПАДЪЧНА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
Глава 3 Декадентът като емпатик
(Висша екзистенциална етиология на упадъка)
Глава 4 Декадентът като онирик
(Средищна екзистенциална етиология на упадъка)
Глава 5 Декадентът като соматик
(Дълбинна екзистенциална етиология на упадъка)
ДЯЛ ІІІ
ДАРБЕНО-НАГОНОВИ КОМПЛЕКСИ. АКТИВНОУПАДЪЧНА КАЗУИСТИКА
Глава 6 Декадентът като демоник
(Упадъкът и злото)
Глава 7 Декадентът като мономан
(Упадъкът между индивид и общество. Социалното разположение на декадентството)
Глава 8 Декадентът като еротоман
(Упадъчна еротика, любов и сексуалност)
ДЯЛ ІV
УПАДЪКЪТ И СВЕТОГЛЕДИТЕ
Глава 9 Декадентът като духовник
(Упадъчна теория на духа, дарбата и нагона. Духовност и упадък. Гениалност и Грехопадение. Духът на декадентството)
Глава 10 Декадентът като сакралист и технократ
(Упадък и техника. Техники на декадентството. Основи на една практическа философия на Грехопадението)
*
За "ДЕКАДЕНТЪТ"
(фрагменти)
-
Смисълът на тази книга би убягнал напълно на онзи, който я разглежда като „научен труд на определена тема” (монография) или едно частично хуманитарно изследване. Книгата е смислена единствено като основополагаща теория на една радикално нова традиция в общото знание за човека.
-
Докато пишех „ДЕКАДЕНТЪТ”, се стремях към създаването на книга, която би могла да служи за „Единствен том” на лавицата на артиста, духовника, интелектуалеца, хуманитарния учен – универсално справочно четиво относно духовността и нейния упадък, в което нищо съществено да не бъде пропуснато.
Това трябваше да бъде КНИГАТА, която би била оставена в една библиотека дори тогава, когато се е наложило всички други да бъдат прибрани, преместени или даже изхвърлени...
-
Никоя бъдеща сериозна хуманитаристика (в частност философска антропология) през този век не би следвало да е в състояние просто да прескочи тази книга.
-
Дори нещо повече – смятам, че най-адекватното, което хуманитаристиката би могла да извърши в близко време, би било да се преструктурира изцяло според моделите, йерархиите, таксономиите, които предлагам тук.
(Разбира се, тя едва ли ще постъпи така, понеже в глобален план все още й липсват множество познавателни активи, необходими за целта, и това е твърде тъжно... Но поне би могло да бъде поставено началото на подобен процес – а то от своя страна да придаде на науките за човека известен импулс във въпросната посока.)
Във всеки случай материалистично-натуралистичната обсесия на бихевиоризма следва да бъде прекратена възможно най-скоро, и тук бива представен един образцов начин да се постигне това.
-
В много отношения тук подхождам към читателя така, сякаш той не знае нищо за антропологията и му предстои да открие тепърва целия свят. Това до голяма степен е съзнателно избрана позиция.
Последните културни развития, свързани с информационните технологии, наложиха един модел на търсене и добив на знание, от който бих желал да се разгранича. Тъй или иначе, всеки читател има възможността да почерпи много информация от световната мрежа относно всеки елемент от онова, което предлагам. Но изборът да се остане при книгата е особен род алтернативно решение, което бих окуражил. То означава решимост за задълбочаване в целостта на един индивидуален познавателен свят. Веднъж изградил когнитивните рефлекси, свързани с него, читателят е свободен да разшири неограничено периметъра на своя интерес. Но ако това разширяване бъде извършено още преди въпросните рефлекси да са се заздравили достатъчно, е възможно то да доведе до загубата на един специфичен шанс за коренно мисловно обновление...
-
Изключително съществено е да бъде избегнат догматичният прочит на „Декадентът”, тъй като в действителност този труд произхожда от една нагласа, изключително чужда на всякакъв догматизъм. Съответно, ако такъв му бъде вменяван, това би било крайно далече от истината...
-
Още... в "Предговор от 2001 г." и "Тази книга"
За "ДЕКАДЕНТЪТ"
(фрагменти)
-
Смисълът на тази книга би убягнал напълно на онзи, който я разглежда като „научен труд на определена тема” (монография) или едно частично хуманитарно изследване. Книгата е смислена единствено като основополагаща теория на една радикално нова традиция в общото знание за човека.
-
Докато пишех „ДЕКАДЕНТЪТ”, се стремях към създаването на книга, която би могла да служи за „Единствен том” на лавицата на артиста, духовника, интелектуалеца, хуманитарния учен – универсално справочно четиво относно духовността и нейния упадък, в което нищо съществено да не бъде пропуснато.
Това трябваше да бъде КНИГАТА, която би била оставена в една библиотека дори тогава, когато се е наложило всички други да бъдат прибрани, преместени или даже изхвърлени...
-
Никоя бъдеща сериозна хуманитаристика (в частност философска антропология) през този век не би следвало да е в състояние просто да прескочи тази книга.
-
Дори нещо повече – смятам, че най-адекватното, което хуманитаристиката би могла да извърши в близко време, би било да се преструктурира изцяло според моделите, йерархиите, таксономиите, които предлагам тук.
(Разбира се, тя едва ли ще постъпи така, понеже в глобален план все още й липсват множество познавателни активи, необходими за целта, и това е твърде тъжно... Но поне би могло да бъде поставено началото на подобен процес – а то от своя страна да придаде на науките за човека известен импулс във въпросната посока.)
Във всеки случай материалистично-натуралистичната обсесия на бихевиоризма следва да бъде прекратена възможно най-скоро, и тук бива представен един образцов начин да се постигне това.
-
В много отношения тук подхождам към читателя така, сякаш той не знае нищо за антропологията и му предстои да открие тепърва целия свят. Това до голяма степен е съзнателно избрана позиция.
Последните културни развития, свързани с информационните технологии, наложиха един модел на търсене и добив на знание, от който бих желал да се разгранича. Тъй или иначе, всеки читател има възможността да почерпи много информация от световната мрежа относно всеки елемент от онова, което предлагам. Но изборът да се остане при книгата е особен род алтернативно решение, което бих окуражил. То означава решимост за задълбочаване в целостта на един индивидуален познавателен свят. Веднъж изградил когнитивните рефлекси, свързани с него, читателят е свободен да разшири неограничено периметъра на своя интерес. Но ако това разширяване бъде извършено още преди въпросните рефлекси да са се заздравили достатъчно, е възможно то да доведе до загубата на един специфичен шанс за коренно мисловно обновление...
-
Изключително съществено е да бъде избегнат догматичният прочит на „Декадентът”, тъй като в действителност този труд произхожда от една нагласа, изключително чужда на всякакъв догматизъм. Съответно, ако такъв му бъде вменяван, това би било крайно далече от истината...
-
Още... в "Предговор от 2001 г." и "Тази книга"
