...за мене...

л и ч н о *

*  този текст бе изцяло валиден до средата на 2015 г. - след това настъпиха някои житейски изменения, които не го отричат, но...  вероятно
подлежат на ЛИЧНО уточнение.

... "Личното пространство", смятам, има само едно име.

То се нарича "НАСТОЯЩЕ".

... Докато си припомням миналото и споделям планове за бъдещето, съм едва наполовина аз.
Сегашният момент е най-интимното, той е абсолютно персоналното.

... Ще кажа няколко думи за своето "сега":

Р а б о т о х о л и к   с ъ м .
Почти нищо не ме вълнува освен ходът на проектите ми.
Нямам това, което хората наричат "личен живот".
Празниците не означават нищо за мен.
Не изпитвам и нужда от празници или "личен живот".
Типичен интроверт съм.
По-точно - "100% интровертен" според теста на Айзенк...

Домът ми е в едно планинско село.
Живея в почти съвършена изолация.
Малкото ми контакти на практика са виртуални.
На това му казвам "хай-тек отшелничество".

Напоследък слизам едва веднъж месечно до града.
Обикновено и нямам желание да пребивавам там по-често.
Градската енергия не ми харесва...

... Имам отраснало вече дете, което живее в чужбина.
Затова се виждаме само за малко през лятото...

О б и ч а м   ж и в о т н и т е !
Напоследък са ми по-интересни от хората.
Радвам се, че ги има в изобилие наоколо.
Вълнувам се от контакта с тях.

Живея със скромен материален стандарт и висок духовен.
Здравето ми е донякъде разклатено в последно време.
Причината се корени в постоянното усещане, че нямам време.
Убеден съм, че се движа с около десет години закъснение.
Преди толкова трябваше да съм приключил с някои свои проекти...

... Така е - занимавам се с твърде мащабни начинания.
Затова тъй рядко ми се случва да изпитам удоволствието от пълното завършване на нещо...


Приемам съдбата си с примирение.
Изглежда ми в реда на нещата всичко да върша самостоятелно.
Допускам, че не е невъзможно някога някой да ме подкрепи в работата и в живота.
Но отлично знам, че на това няма как да се разчита...


...а сега искам да остана сам за момент...