АРТИСТИЧНИ ИДЕИ
"Автопортрет на декадента като младеж-удавник" (2002 г.)
- екслибрис към моя opus magnum "ДЕКАДЕНТЪТ. Библия на упадъка"
Възгледите ми за изкуството в чисто теоретичен план произтичат непосредствено от моята антропологическа философия.
По-специално, те се основават върху разбирането ми за Разделния човек, формулирано в проекта „ДАРБА И НАГОН”.
Накратко това разбиране гласи, че човешкото същество е способно да претърпи огромно духовно развитие, ако съумее да разграничи и започне да третира поотделно трите групи от съставки у себе си – духовно-дарбените, обществено-техническите и природно-нагоновите.
В духа на описаното разграничение художествените жанрове следва също да претърпят известна модификация.
Изкуството (лат. ars, гр. текне) по своята история като понятие произхожда от традиционно предаваното умение, занаят, майсторство, техника, т. е. само по себе си е един социално-технически феномен.
След като в основата му е заложен този обществено изграден фундамент на „специфично умение”, на „предавана по традиция техника”, от който то просто не би могло да се разграничи (без всъщност да престане да съществува), остава да се опитаме да проведем важни разграничения (и съответно ограничения) в неговото конкретно съдържание.
Целта на тяхното прилагане е да получим изкуство с максимално въздействие върху „Разделния човек” – духовния индивид, постигнал вече същите в лоното на своята собствена природа. (Относно неговото естество, вж. текста "Резюме на моята антропологическа система", т. 15.)
Теоретическият отговор на тази задача не е особено труден в общата си част.
Той гласи, че нашето „разделно изкуство” трябва:
1) да стъпва върху най-усъвършенстваните техники, характерни за съвременността (т. е. да бъде умение, знание, „текне” във висшата степен, която можем да си представим), и същевременно:
2) да се подразделя на два противоположни по съдържанието си жанра – единият абсолютно духовно-съзерцателен, чисто ангеличен, а другият – крайно нагонов, суб-човешки или чисто демоничен, вакхански.
Изповядвам убеждението, че „смесено” изкуство, в което подобни разделения не се правят, има предостатъчно.
Съществуват и маса произведения, които са много близко до споменатите "екстремни жанрове”, но само малко не им достига, за да бъдат напълно „изчистени”.
Така например съществуващи жанрове на сюблимното съзерцателно изкуство са абстрактната живопис, чисто природната фотография (пейзажна, такава на обекти от неживата природа, на космически обекти и пр.), минималистичната камерна музика и др. Малката крачка, която човек може да направи в собственото си творчество в споменатите жанрове, за да завърши процеса на неговото „изчистване” от външни на ангеличното елементи, е да елиминира внимателно всичко в произведенията си, което има човешки, цивилизационен произход, и още повече всичко там, което дължи своето съществование на страстите и нагоните на автора. Резултат следва да бъде едно чисто изкуство на даденото – понеже божествеността се явява единствено и именно като даденост (каквато впрочем е и самата дарба). Тя просветва там, където още не е било осъществено никакво обществено или субективно-инстинктивно вмешателство.
На другия полюс на артистичното застава природният нагон, който обаче, нека да подчертая, у човека винаги се явява допълнително принизен. Имам предвид, че у животното нагонът е, тъй да се каже, чист – той спада към висшата даденост на природата, към която принадлежи и всичката естетика във Вселената. Ако животните се изяждат взаимно или необуздано се съвъкупяват едно с друго, това става по същата сюблимна воля, по която са налице изгреви и залези, планини, звезди и звездни системи. Привидно същите нагони обаче, установени у човека, вече изглеждат като нещо низко, тъй като в спектъра на човешкото битие те заемат най-долния пояс. Индивидите също априори имат склонност да ги принизяват, тъй като знаят, че у тях самите се разкрива и нещо много по-висше. Неминуемият контраст между тази висша реалност и природния субстрат, който изпълва човешкото въплъщение, поражда бурна реакция на отрицание, толкова по-силно застъпено, колкото по-ярък е индивидът в своите духовни определения.
Именно в зоната на това отрицание на природното-у-човека се ражда и демоничното.
Там, където природата у един субект е органична, там, където нагоните му не биват разграничени от целостта на неговото въплъщение, отсъства и истински демоничното. Подобен „естествено смесен” човек може и да притежава онази чистота на инстинкта, характерна за „невинните” животни...
Нашият „разделен човек” обаче не е способен да регресира до невинността на тази смесеност. Той добре познава както сюблимното, така и нагоновото у себе си, добре обособени и противопоставени едно на друго като два свята, напълно неспособни да се помирят. Но два свята, чиято непримиримост е способна да създава нови и радикални естетични стойности.
В резултат от съзерцанието на нагона като отречен, като безкрайно низък в лоното на сюблимното човешко същество, се ражда едно чисто демонично изкуство.
То се „специализира” в разкриването на нагоните като елементи от един самостоен свят на злото, в който съществуват закони, съвършено различни както от човешките, така и - още повече - от сюблимните закони на божествеността. (На тази тема впрочем се спирам в обширни пасажи от гл. 6 "Декадентът като демоник" от непубликуваната ми към момента книга "ДЕКАДЕНТЪТ. Библия на упадъка.)
Съществуващи форми на такова изкуство се наблюдават например в „литературата на злото”, разпространена особено във френскоезичната традиция (Сад, Аполинер, Батай, Виан, Арто...) – смятам обаче, че дори и в своите шедьоври тази литература не е постигнала пълната си зрелост като радикално „очистване” на нагона от мейнстрийма на човешкото.
Разбира се, тя едва ли си е поставяла и точно такава задача. Следва да я поставим ние, обмисляйки един подобен жанр литература на бъдещето (с аналози и в други художествени сфери – театър, кино, музика, живопис и т. н.).
...Без да бъда професионалист, строго погледнато, в никоя художествена област, съм се опитвал да създавам поредици от „изчистени” творби, както в първата, така и във втората посока от двете, които разграничих, в различни изкуства.
Така например към сюблимно-ангеличната съзерцателност спадат някои от опитите ми във фотографията – по-специално поредиците „Небеса” и „Водата”, които разглеждат чистата даденост на различни флуиди. Подобни опити имам и в музиката... Относно концепцията за сюблимно-ангелично изкуство в белетристиката може да се вземе предвид например един от публикуваните тук мои текстове - "Библията на моя брат".
Колкото до демоничното изкуство, трябва да отбележа с известно съжаление, че опитите ми във въпросната насока са "дълбоко засекретени" (от мен самия, разбира се) и не бих могъл да ги споделя поне за момента по цензурни съображения. Става дума за едно прекалено шокиращо изкуство, което би могло да нарани невинни души, ако бъде разпространено...
...Впрочем преди десетина години за известен период бях преодолял задръжките си, свързани с онези творби, и представях част от тях в серия от литературни четения или по-скоро моноспектакли пред много тесен кръг приятели. Ако някога в бъдещето отново бъда обхванат от подобно безразсъдство, Вие сигурно ще сте сред първите, които ще узнаят...
...А дотогава може да се срещнете с други аспекти на моя художествен свят:
Тук бива представена идеята ми за МУЗИКАЛНИЯ ФИЛМ в контекста на моето убеждение за необходимостта от един вид „творческа екология” в киното.
Широко представяне на МУЗИКАТА ми през годините може да откриете тук.
Различни мои художествени опити във ФОТОГРАФИЯТА са отразени в рубриката "ГАЛЕРИИ".
Малко моя ПОЕЗИЯ се намира в галерията "СТИХОВЕ”.
Някои БЕЛЕТРИСТИЧНИ творби и откъси възнамерявам да публикувам тук във връзка с представянето на моя роман-мистификация "Братът на Александър" (С. 2000, изд. "Павлина Никифорова")...
*
