...Тази книга категорично би желала да се разграничи по своя тон, дискурс, познавателни цели и място в културата както от доминиращите академични трудове, така и от вълната „практико-мистични” четива, заливащи пазара на знанието днес.
- - -
Основна моя задача с тази книга бе създаването на нов философски дискурс – инволюционен дискурс, дискурс на упадъка, допълващ дискурсите, които са еволюционни „по подразбиране”, т. е. носят в себе си представата за една прогресивна телеология, характерна за Модерността.
Въпреки слабостите, които сигурно могат да се открият в книгата, аз все пак смятам тази задача за удовлетворително изпълнена. Книгата се получи по-дълга, отколкото като че ли е прието за едно съвременно философско четиво, именно по тази причина – исках изграденият нов дискурс да „звучи”, да отеква дълго в акустичното пространство, за да има достатъчна възможност да повлияе върху слуха...
- - -
За всички онези, които са склонни да смятат подобни книги за „метафизично дърдорене”, бих казал още сега: тази книга не е метафизична; тя не съдържа метафизика, тъй като не казва нито дума за това какъв е светът, нещата в него или онова, което лежи зад тях, а само описва и систематизира различни човешки възприятия за тези неща.
- - -
Бих искал особено да наблегна върху това, че книгата няма за цел да излъчи определени метафизически внушения относно положението на човека в света – било в съвременността, било в други епохи.
Иначе казано, аз нямам намерение да убеждавам някого в това, че човекът въобще е „грехопаднало същество” или че днешната епоха е време на един „активен упадък” на човека, за разлика от други времена. Това при последна сметка са метафизични въпроси и те излизат отвъд компетентността на едно, както се изразяваше Кант, крайно разумно същество. Дори да споделях тези или други подобни на тях гледища, това би си останало само едно лично мнение – както преди, тъй и след написването на настоящата книга.
Самата книга обаче по-скоро би желала да обиколи и проследи границите на онова, което би могло да се има предвид, когато се изказват подобни твърдения. С други думи, тя разкрива и систематизира посоките, в които би могло да се издирва упадъчното.
- - -
Тази книга не претендира и за изчерпателност в смисъла, в който примерно Декарт говореше за нея – да бъдат разгледани всички случаи, които попадат под определен закон. Очевидно това не би било възможно тук. Декадентството е форма, която открехва вратите на едно неизчерпаемо богатство от възможности за конкретни упадъчни развития. Доколкото обаче „захватът” на настоящата книга все пак е енциклопедичен, „списъчен”, тя претендира за един друг тип изчерпателност – а именно една изчерпателност на областите, в които би могъл да се търси упадъкът, с конкретните си случаи на разиграване.
- - -
Може би най-значимата страна на тази книга е в това, че тя подрежда множество разкъсани до момента идеи в цялостна антропологическа система; затова нейният частичен прочит може значително да подведе читателя, да го отблъсне или да го остави неудовлетворен. Обратно, търпеливото му и последователно четене на този текст именно като система, която се гради в момента, би могло да го дари с неочаквани плодове на съзерцанието.
- - -
Бих желал да обърна вниманието на уважаемия читател към разликата в подхода към текста, която характеризира тази книга в сравнение с повечето съвременни философски четива. Винаги за мен е било по-важно цялото, общото послание на книгата; всяко отделно засегнато явление е само плочица от един пъзъл, който се вижда в своята цялост чак накрая. Поради това не бих възприел като сериозни никакви съждения за тази книга, които не изхождат от нейния пълен и внимателен прочит. (В този смисъл тя е нещо като чудноватия „систематичен” роман на Жорж Перек „Животът – начин на употреба”.)
- - -
Днес мнозина смятат, че живеем във време на колосални натрупвания, че всяка следа от миналото вече се пази навеки и нищо от историята не може да бъде изгубено, че следователно всички времена някак са се „пара(ле)лизирали”, живеят съвместно в съвременността (макар и мнозина, като Жан Бодрияр, да разбраха, че това всъщност не е живот, а само една мумификация на миналото). При това днес, в тази информационна епоха, стана особено трудно за човека, убеден в пълната достъпност на всичко отминало, да си даде сметка за онова, което изпуска, онова, което навеки си отива от него.
Тази книга обаче наистина иска да разкаже за това. Тя е мащабен каталог на нагласи и изживявания, от които е съвсем вероятно скоро да не остане нищо, ако човекът продължи да следва пътя, по който е поел...
- - -
Крайно време е да бъдат направени решителни стъпки към разбирането на творчеството, дарбата, гениалността, страданието, дори от хората, които не смятат да имат някаква връзка с тези феномени – тук трябва пак да преоткрием и ролята на философията, този път като една незаменима техника на тяхното изложение.
- - -
Това е книга за бинарността, за раздвоението, за това, как всяка разкъсаност в лоното на битието може да се изживее като лична трагедия от разума. А също и за конверсията на страданието в познание...
- - -
Това е и един литературен експеримент, целящ да проследи как у едно съвременно човешко същество, надарено с всички въобразими висши дарби на духа, животът сред време, пространство, природа, език и социум би предизвикал техния упадък по необходимост.
- - -
В редица моменти тази книга опира до границите на мистичното, т. е. до определен кръг феномени, на които голям брой хора са склонни да дават свръхестествени, религиозни, мистични или митологични обяснения. Старал съм се обаче да не прибягвам до никакво разсъждение, опиращо се на основания, които лежат отвъд обичайния опит на човека. Това не означава, че отхвърлям съществуването на подобни факти, а единствено че в случая не смятам за уместно да се прибягва до тях – особено когато могат вместо това да бъдат казани много по-разбираеми и същевременно важни неща...
- - -
Ако си задавах на всяка стъпка критическите въпроси – дали, строго погледнато, имам основание да говоря „така”, дали всъщност не разглеждам множество частни случаи, които просто биват екстраполирани, и пр. – тази книга въобще нямаше да бъде написана. Но (за щастие!) аз не разчитах толкова на научните процедури за добив на истини, колкото на художествените – т. е. на едно усещане за правдивост, притежавано от всеки непредубеден човек. Това е, прочее, 90% от моята епистемология!
- - -
Мнозина четящи вероятно биха упорствали да търсят зад моите „упадъчни казуси” редици от съвсем прагматични обяснения; такива люде с инженерно-техническа, позитивно-научна или терапевтично-медицинска нагласа вероятно ще се поддадат на изкушението да свеждат всеки индивидуален упадъчен процес, обрисуван тук, до една конкретна конфигурация от психологически, социални или дори биологични обстоятелства. Без никак да омаловажавам такава нагласа или да оспорвам нейната уместност, все пак бих искал да припомня, че целта на изложението тук се състои в един опит да бъдат поставени в скоби всички подобни причинно-следствени обяснения, за да застанем лице в лице с истински философското измерение на описаното: как именно упадъкът, без оглед на конкретните обстоятелства, в които го откриваме, сам по себе си произтича непосредствено от самото метафизично устройство на човека – духовно същество, поставено в клетката на времето, пространството, природата и безчетната множественост на останалите въплътени субекти...
- - -
Освен че представлява изложение на понятието, което имам за декадентството, този труд представлява и намек за понятието, което имам за целите на мисленето, както и за неговата най-удачна форма с оглед на изграждането на едно понятие въобще.
