Т Е С Т 6
Благодарим Ви, че преминахте този тест!
ТЕСТ №6 – „Аз, тялото, въплъщението” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази екзистенциална област, която носи техническото наименование „соматизъм”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между изначалното единство на земното въплъщение и последващата му разкъсаност на отделни противоборстващи „инстанции” като разум, тяло, емоции, чувства, желания и пр.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Дарбата, която ярко и непосредствено се разгръща у субекта със силно застъпен тип А, може да се определи като „единство на въплътената природа”. Става дума за трайното изживяване на хармония между всички онези елементи или „инстанции”, на които хората са склонни да разделят своето същество – „тяло и душа”, „воля, чувства и мислене”, „съзнание и несъзнавано”, „разум и чувства” и пр.
Ако Вашата стойност по индекс А е висока, Вие по всяка вероятност избягвате да прокарвате подобни разделения в своята природа, тъй като усещате своето въплъщение като едно цяло. Своите мисли схващате като пряк израз на емоциите и чувствата Ви, а последните – като неделими от телесните Ви състояния. Вероятно бихте одобрили теза като „Душата е съвсем същото, което е и тялото”, понеже във Вашето собствено същество цари това единство на въплъщението, за което тя се изказва. Краен израз на това единство представлява доброто здраве – както физическо, така и психическо.
В.
Единството на всички психични, телесни и спиритуални инстанции у човека има и някои свои пресилени или екзалтирани форми. За да схванем в какво се състоят те, да си представим случаите, в които някоя от инстанциите претърпи бързи и неочаквани промени – например емоциите. Това може да се случи вследствие на радостно или трагично събитие, което изведнъж въвлича душевната природа на човека в едно неудържимо изживяване. При такава ситуация субектът със силно изявен индекс В би имал склонност да се впусне в това ново изживяване с цялото си същество. Инстанцията на емоциите при него не може да остане изолирана от всички други елементи на съществото. Единството на неговата цялост е толкова категорично, че подир развълнувалата се инстанция на емоционалния живот веднага без всякаква задръжка се „затичват” всички останали инстанции – телесност, мисловен свят, съзнателна и несъзнателна природа. Тъй като подобен субект участва във всички събития от живота си като цялостна и неделима индивидуалност, той много лесно се превръща в „човек на настроенията”. Това означава, че ако го владее едно телесно състояние (например физическа болка или неудобство), той не е способен да го ограничи като нещо „чисто телесно”, да го изолира от останалото си същество, а го изживява едновременно и в чувствата, и в мислите, и в словесността, и във волевите си импулси. Разбира се, подобно разположение на духа крие голяма опасност, тъй като прави индивида твърде зависим от собствените си изживявания. Друга заплаха за него идва оттам, че екзалтираната „дарба на единството” проявява и склонност да търси определен вид стимули във външния свят, спрямо които да гради цялостното си същество. Става дума за известно пристрастяване към външни елементи, които се оказват единствените стимулатори, способни да предизвикат определени желани въздействия върху цялото същество на субекта. „Логиката” тук изглежда, например, така: „За да се радвам на добро здраве, ми е необходимо да бъда в добро настроение, а то може да се поддържа само посредством силни емоции, които да определят цялостния ми тонус. Тези емоции пък постигам единствено чрез всекидневни разходки до определено място…” и т. н. На мястото на „разходките” в този пример може да застане консумацията на кафе, алкохол или други подобни субстанции, срещата с определен човек и пр.
Освен този модел на единството, в който то няма определен център или пък центърът му случайно се оказва един външен елемент, са възможни и варианти на екзалтираната дарба, при които една от инстанциите на въплъщението създава нещо като хегемония – особен род „самодържавие” в лоното на индивида. Тук хипертрофиралото единство не е равномерно „поделено” между всички инстанции, а съществува „избрана” инстанция (например емоциите, тялото или пък рационално-целевото мислене), която трайно подчинява останалите. В тези случаи типът В се характеризира с едно неуравновесено единство, при което субектът, да речем, е доминиран от своите чувства и всички други елементи като мислене или телесност се оказват сякаш „изчезнали” – те не могат да повлияят съществено върху поведението и изживяванията на човека. Подобно соматично разположение също заплашва да въвлече субекта в ситуации на страдание.
С.
Ключовата дума за типа С тук е „разкъсаност”. Независимо как схваща или формулира различните „инстанции” на своето същество, у него те се намират в състояние на конфликт помежду си, който същевременно е белязан от страдание заради това, че собствената цялост е била разкъсана. Типичен случай на подобна болезнена разкъсаност наблюдаваме тогава, когато например някой казва: „В мен се борят разумът и чувствата” или „Една част от мен желае едно, а друга – точно обратното”. Всички форми на колебание също така определено биват израз на разкъсване на съществото между различните му инстанции. Такива са и случаите, когато сме принудени да се откъснем от елемент на външния свят, който сме приели като своя собствена „инстанция” – например любим човек, когото няма да можем да виждаме повече, привично занимание, което няма да можем да упражняваме или сраснала се с нас вещ, с която ще трябва да се разделим.
Дългото ни присъствие в такива остри болезнени ситуации може да причини трайно разбиване на нашата естествена цялост, съответно и отдръпване на нашата „дарба на единството”.
D.
Ако за типичен израз на състоянието А приемем физическото и психично здраве, а типа С можем да схванем чрез образа на острото заболяване, то за D можем да говорим в термините на хроничната болест. Тук човешкото същество е трайно разкъсано на множество различни и несводими една към друга инстанции, между които тлеят стари конфликти. Не може да се каже, че типът D живее в постоянно страдание, както предходният тип С, но в отношенията между елементите на неговото същество също е скрита известна болезненост. Типичен пример за подобна болезненост е разривът на субекта с неговото тяло. Да речем, че един човек е намразил собственото си тяло, понеже то не е откликвало на изискванията, които той е предявявал към него (например искал е да постигне спортни успехи, но тялото му се е показвало тромаво и безсилно, или е мечтаел да бъде харесван, а външността му не е била привлекателна за околните). След дълъг болезнен период на конфликт със собствената телесност (състояние С), който се е оказал непреодолим, той е престанал да я забелязва и тя е излязла извън полезрението му. Така той трайно се е отчуждил от телесната си природа. Това именно е форма на състоянието D.
Ако имате висока стойност по този показател, вероятно в живота Ви са налице подобни тлеещи конфликти със себе си (т. e. между различни инстанции или природи във Вашето същество). Възможно е да сте потърсили спасение от тази тлееща болезненост чрез трайни привиквания към някой елемент на външния свят, който се е оказал за Вас по-благотворен от онези Ваши собствени елементи или инстанции, от които сте били разочаровани. Така състоянието Ви, без да бъде белязано от постоянни страдания, носи в себе си аспекти и на болестта, и на привикването с нея.
Е.
Последният тип от този тест е овладял отлично съчетаната природа на земното си въплъщение. Той добре разбира, че не е хомогенно единство, а съвкупност от разнообразни елементи, чиято природа най-вероятно е различна и поради това изисква диференциран подход. Не „разкъсано”, а по-скоро „парцелирано” е съществото на субекта с преобладаващ индекс Е. Той е способен да си каже, например: „Аз имам физическо тяло и то притежава определени особености и специфични нужди, за чието удовлетворяване аз като негов стопанин трябва да се погрижа. Имам също така и емоции, които пак са част от мен, но са доста различни от тялото и изискват друг вид грижи и възпитание. Трети вид грижи изискват мислите и съжденията ми…” и т. н.
Отношението на типа Е към неговото земно въплъщение е най-разумно – той е нещо като градинар, който е отговорен за поверената му градина и се грижи майсторски за живите създания, растящи в нея. Същевременно, колкото и усъвършенствани да са грижите му за себе си, той едва ли някога би бил в състояние да изживее пак онова непосредствено състояние на природно единство, в което още не е била разчленена никаква отделна „инстанция” в неговото същество.
ТЕСТ №6 – „Аз, тялото, въплъщението” от поредицата психо-спиритуални тестове „Дарби на индивидуалния дух” анализира структурата на Вашата чиста духовна дарба в онази екзистенциална област, която носи техническото наименование „соматизъм”.
Накратко тя би могла да бъде определена като област на противопоставянето между изначалното единство на земното въплъщение и последващата му разкъсаност на отделни противоборстващи „инстанции” като разум, тяло, емоции, чувства, желания и пр.
Вътре в рамките на изследваната област от Вашето въплъщение тестът разграничава пет основни типа изяви на индивидуалната Ви духовност, обозначени с буквите от латинската азбука A, B, C, D и E.
Следва подробна интерпретация на Вашите резултати по този тест:
А.
Дарбата, която ярко и непосредствено се разгръща у субекта със силно застъпен тип А, може да се определи като „единство на въплътената природа”. Става дума за трайното изживяване на хармония между всички онези елементи или „инстанции”, на които хората са склонни да разделят своето същество – „тяло и душа”, „воля, чувства и мислене”, „съзнание и несъзнавано”, „разум и чувства” и пр.
Ако Вашата стойност по индекс А е висока, Вие по всяка вероятност избягвате да прокарвате подобни разделения в своята природа, тъй като усещате своето въплъщение като едно цяло. Своите мисли схващате като пряк израз на емоциите и чувствата Ви, а последните – като неделими от телесните Ви състояния. Вероятно бихте одобрили теза като „Душата е съвсем същото, което е и тялото”, понеже във Вашето собствено същество цари това единство на въплъщението, за което тя се изказва. Краен израз на това единство представлява доброто здраве – както физическо, така и психическо.
В.
Единството на всички психични, телесни и спиритуални инстанции у човека има и някои свои пресилени или екзалтирани форми. За да схванем в какво се състоят те, да си представим случаите, в които някоя от инстанциите претърпи бързи и неочаквани промени – например емоциите. Това може да се случи вследствие на радостно или трагично събитие, което изведнъж въвлича душевната природа на човека в едно неудържимо изживяване. При такава ситуация субектът със силно изявен индекс В би имал склонност да се впусне в това ново изживяване с цялото си същество. Инстанцията на емоциите при него не може да остане изолирана от всички други елементи на съществото. Единството на неговата цялост е толкова категорично, че подир развълнувалата се инстанция на емоционалния живот веднага без всякаква задръжка се „затичват” всички останали инстанции – телесност, мисловен свят, съзнателна и несъзнателна природа. Тъй като подобен субект участва във всички събития от живота си като цялостна и неделима индивидуалност, той много лесно се превръща в „човек на настроенията”. Това означава, че ако го владее едно телесно състояние (например физическа болка или неудобство), той не е способен да го ограничи като нещо „чисто телесно”, да го изолира от останалото си същество, а го изживява едновременно и в чувствата, и в мислите, и в словесността, и във волевите си импулси. Разбира се, подобно разположение на духа крие голяма опасност, тъй като прави индивида твърде зависим от собствените си изживявания. Друга заплаха за него идва оттам, че екзалтираната „дарба на единството” проявява и склонност да търси определен вид стимули във външния свят, спрямо които да гради цялостното си същество. Става дума за известно пристрастяване към външни елементи, които се оказват единствените стимулатори, способни да предизвикат определени желани въздействия върху цялото същество на субекта. „Логиката” тук изглежда, например, така: „За да се радвам на добро здраве, ми е необходимо да бъда в добро настроение, а то може да се поддържа само посредством силни емоции, които да определят цялостния ми тонус. Тези емоции пък постигам единствено чрез всекидневни разходки до определено място…” и т. н. На мястото на „разходките” в този пример може да застане консумацията на кафе, алкохол или други подобни субстанции, срещата с определен човек и пр.
Освен този модел на единството, в който то няма определен център или пък центърът му случайно се оказва един външен елемент, са възможни и варианти на екзалтираната дарба, при които една от инстанциите на въплъщението създава нещо като хегемония – особен род „самодържавие” в лоното на индивида. Тук хипертрофиралото единство не е равномерно „поделено” между всички инстанции, а съществува „избрана” инстанция (например емоциите, тялото или пък рационално-целевото мислене), която трайно подчинява останалите. В тези случаи типът В се характеризира с едно неуравновесено единство, при което субектът, да речем, е доминиран от своите чувства и всички други елементи като мислене или телесност се оказват сякаш „изчезнали” – те не могат да повлияят съществено върху поведението и изживяванията на човека. Подобно соматично разположение също заплашва да въвлече субекта в ситуации на страдание.
С.
Ключовата дума за типа С тук е „разкъсаност”. Независимо как схваща или формулира различните „инстанции” на своето същество, у него те се намират в състояние на конфликт помежду си, който същевременно е белязан от страдание заради това, че собствената цялост е била разкъсана. Типичен случай на подобна болезнена разкъсаност наблюдаваме тогава, когато например някой казва: „В мен се борят разумът и чувствата” или „Една част от мен желае едно, а друга – точно обратното”. Всички форми на колебание също така определено биват израз на разкъсване на съществото между различните му инстанции. Такива са и случаите, когато сме принудени да се откъснем от елемент на външния свят, който сме приели като своя собствена „инстанция” – например любим човек, когото няма да можем да виждаме повече, привично занимание, което няма да можем да упражняваме или сраснала се с нас вещ, с която ще трябва да се разделим.
Дългото ни присъствие в такива остри болезнени ситуации може да причини трайно разбиване на нашата естествена цялост, съответно и отдръпване на нашата „дарба на единството”.
D.
Ако за типичен израз на състоянието А приемем физическото и психично здраве, а типа С можем да схванем чрез образа на острото заболяване, то за D можем да говорим в термините на хроничната болест. Тук човешкото същество е трайно разкъсано на множество различни и несводими една към друга инстанции, между които тлеят стари конфликти. Не може да се каже, че типът D живее в постоянно страдание, както предходният тип С, но в отношенията между елементите на неговото същество също е скрита известна болезненост. Типичен пример за подобна болезненост е разривът на субекта с неговото тяло. Да речем, че един човек е намразил собственото си тяло, понеже то не е откликвало на изискванията, които той е предявявал към него (например искал е да постигне спортни успехи, но тялото му се е показвало тромаво и безсилно, или е мечтаел да бъде харесван, а външността му не е била привлекателна за околните). След дълъг болезнен период на конфликт със собствената телесност (състояние С), който се е оказал непреодолим, той е престанал да я забелязва и тя е излязла извън полезрението му. Така той трайно се е отчуждил от телесната си природа. Това именно е форма на състоянието D.
Ако имате висока стойност по този показател, вероятно в живота Ви са налице подобни тлеещи конфликти със себе си (т. e. между различни инстанции или природи във Вашето същество). Възможно е да сте потърсили спасение от тази тлееща болезненост чрез трайни привиквания към някой елемент на външния свят, който се е оказал за Вас по-благотворен от онези Ваши собствени елементи или инстанции, от които сте били разочаровани. Така състоянието Ви, без да бъде белязано от постоянни страдания, носи в себе си аспекти и на болестта, и на привикването с нея.
Е.
Последният тип от този тест е овладял отлично съчетаната природа на земното си въплъщение. Той добре разбира, че не е хомогенно единство, а съвкупност от разнообразни елементи, чиято природа най-вероятно е различна и поради това изисква диференциран подход. Не „разкъсано”, а по-скоро „парцелирано” е съществото на субекта с преобладаващ индекс Е. Той е способен да си каже, например: „Аз имам физическо тяло и то притежава определени особености и специфични нужди, за чието удовлетворяване аз като негов стопанин трябва да се погрижа. Имам също така и емоции, които пак са част от мен, но са доста различни от тялото и изискват друг вид грижи и възпитание. Трети вид грижи изискват мислите и съжденията ми…” и т. н.
Отношението на типа Е към неговото земно въплъщение е най-разумно – той е нещо като градинар, който е отговорен за поверената му градина и се грижи майсторски за живите създания, растящи в нея. Същевременно, колкото и усъвършенствани да са грижите му за себе си, той едва ли някога би бил в състояние да изживее пак онова непосредствено състояние на природно единство, в което още не е била разчленена никаква отделна „инстанция” в неговото същество.
