DARBA.net
  • Идеи
    • Светогледни >
      • Библията на моя брат
    • Философски
    • Артистични >
      • Клъстери
    • Научно-технически >
      • Софтуер
    • Обществени >
      • Когнитивни упражнения
      • Духовно ученичество
  • Проекти
    • E F A >
      • Техническо описание
      • Примери
    • НОВА-ОС >
      • ТВ-реализация
    • Музикалният филм
    • Издания
    • Експерименти
    • Осъщественото
  • Утопии
    • Аеркин
    • Отшелничеството
    • Епистемокрация
    • Читателите
    • Меценат
  • Книги
    • ДУХЪТ НА ДЕКАДЕНТСТВОТО
    • Увод-резюме
    • ДЕКАДЕНТЪТ >
      • Предговор-фрагменти
      • Въпроси и отговори
      • "Тази книга"
      • Из Първа глава
      • Из Втора глава
      • Из Трета глава
      • Из Шеста глава
      • Из Осма глава >
        • Бележки
    • Братът на Александър >
      • За книгата >
        • Из Предговора
      • Избрано
      • Из Първа тетрадка
      • Из Втора тетрадка
      • Из Трета тетрадка
      • Из Четвърта тетрадка
      • Из Пета тетрадка
      • Из Шеста тетрадка
      • Из Седма тетрадка
      • Из Осма тетрадка
    • Дарби на индивидуалния дух >
      • Откъси
      • Интерпретации >
        • ТЕСТ 1
        • ТЕСТ 2
        • ТЕСТ 3
        • ТЕСТ 4
        • ТЕСТ 5
        • ТЕСТ 6
    • ДАРБА и НАГОН >
      • Из Глава 1
      • Из Глава 7
      • Из Глава 8
    • Метафизика на иронията
    • Още...
  • Забавно
    • Гун Дзъ
    • Ексел
    • Минутката
    • Етимологии
    • Животинки >
      • Неподвижни
      • В движение...
      • Разкази
  • Галерии
    • Арт
    • Цикли >
      • Небеса
      • The Long and Winding Road
      • Компютърни
    • "Моят" Ню Йорк
    • "Моят" Париж
    • Стихове
  • Музика
    • Vocoder Man
    • Музикална педагогика
    • A Foreign Correspondent (1999)
    • The End of History (1997)
    • Рилският скитник (1993)
    • Afinado (1991)
    • Студийни
  • Връзки
    • Обяви >
      • ОБЯВА
    • Акценти
    • Карта
    • Права
    • Видео >
      • "ЛАСТИЦИ"
    • Архиви
    • English >
      • Music
      • Support
  • За мен
    • Curriculum
    • Лично
    • Роли
    • Атаназия
    • Подкрепете >
      • ...морално
      • ...материално >
        • Парична помощ
        • Технически нужди

И З Б Р А Н О

...А имаше такъв един човек –
той учеше се да отсъства.
Замина сетне той и днес го няма
науката си с нас да сподели.


ТЕТРАДКИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР
На Вайнингер, Лотреамон и всички мъдри,
които рано срещнаха смъртта. [1]


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :


ПЪРВА ТЕТРАДКА:
Детство.
Природа, Душа.
Идея.
- - - - -

ВТОРА ТЕТРАДКА:
Хората.

- - - - -

ТРЕТА ТЕТРАДКА:
Възвишеност.

- - - - -


ЧЕТВЪРТА ТЕТРАДКА:
Зло.
Диалектика.



ПЕТА ТЕТРАДКА:

Наука и учение.

- - - - -

ШЕСТА ТЕТРАДКА:
Време.

- - - - -

СЕДМА ТЕТРАДКА:

Болест и смърт.

- - - - -

ОСМА ТЕТРАДКА:
Аз, Александър.
________________________________________

[1]
Ото Вайнингер (1880-1903) – австрийски философ (“Пол и характер”, “За последните неща”), прочут метафизик на сексуалността, самоубил се на 23-годишна възраст; граф дьо Лотреамон, псевдоним на Изидор Дюкас (1846-1870) – велик френски поет (“Песните на Малдорор”), предшественик на сюрреализма, починал при неизяснени, вероятно трагични обстоятелства на 24-годишна възраст, бел. ред.

из
ПЪРВА ТЕТРАДКА:
Детство.
Природа, Душа.
Идея.
*
15

           О, средно голям град с планини околовръст! О, затворена отвсякъде малка страна със здраво стиснат от властници народ! И ти, о, детство сред любвеобилни роднини! Какво по-добро съчетание от вас, за да успее да порасте и разцъфти една голяма мъдрост! Какво по-благотворно от това преливане между страдание и уют в тази тройна затвореност!
           Ти, обилие на природа, от всички страни! И ти, оскъдица на знание и труд! На вас дължи прослава всеки мъдър мъж!…
           А що да кажем и за теб, обилие на глупост?
           О, възвишеността ще трябва триж да ти се поклони, задето трупаше тъй много сили от сравнението си с теб! И кой ще може да е мъдър, ако поне веднъж не е понесъл и насилието на глупеца?…
           …О, “фактори”! О, “предпоставки”!
           Прекланям се пред вашата задружност!
           Защо не се събирате по-честичко, защо не основете клуб или не уговорите поне редовни срещи помежду си в някое кафе?…
           От вашия съюз се пръква толкоз много мъдрост, че тя ще ви обожестви!…
           Ала шегата настрана.
           Без вас наистина не може – но един е моят брат, един е този, който постигна мъдростта, докато всички други бяха смлени от времето!
           И те живееха сред вас, и те се гушеха във ваште пазви, о, чудни “фактори”, прекрасни “предпоставки” – но ето ги, че днес са те земя – да, те са само пръст сега!
           И той, разбира се, е пръст, но – друга.
           Достойна и свещена пръст е той!
           Но за това тепърва ще говорим.

...още от същата тетрадка...
из
ВТОРА ТЕТРАДКА:
Хората.
*
37

           Магове назоваваше моят брат хората.
           “Всички хора са магове, хипнотизатори, чародеи и огнегълтачи – казваше той, – ала защо са забравили изкуствата си?
           Ето ги отсреща, как преминават кръстовището. Магове! Тъй странни неща се четат все още в погледите им, така чудати са техните движения!… Кой ще им припомни за магиите?…”

 *
30

            Моят възвишен брат беше велик наивник.
           Най-възвишената му наивност: той смяташе, че всички в тоя свят са като него.
           …Вървеше с огромната си аура по друмищата, гледаше с неземна благост на света. Разхождаше ярката си нимба в градовете и, потънал в блага святост, струваше му се, че ето: тия влакове, трамваи и коли са също пълни със светци…

 *
88

            …Ала дойде у дивния ми брат съзнание за хората и за това, което ставаше в душите им.
           И най-сетне разбра, горкият, че никой в този свят не обладаваше дълбокия му усет за нещата.
           Своя потрес той тогава изрази афористично:
           “Ах, виждам някой че е дал упойка на моите съвременници, та те да не усещат нищо.
           Хирург ще да е този, дето ги е упоил; ала защо се бави да започне операцията?…”

 *
В-5-Б

            Скръб и отчаяние, и вопъл съпътстваха го всеки миг, откак разбра различието страшно, което го делеше от света.
           “Ах, потресаващо откритие – моето нормално хората наричали гениално!…”

...още от същата тетрадка...
из
ТРЕТА ТЕТРАДКА:
Възвишеност.
*
125

           Ах, колчем понеча да съзерцавам достойнствата на своя брат, омагьосва се погледът ми, и като че ли са попаднали моите очи сред неизбродна галерия, пълна с ненагледни картини. Ала не след дълго душата намира сили да отдели най-важното, и да не го примесва с всичко друго.
          И душата ми казва:
          Твоят брат живя в онова състояние на духа, дето прави смешни всички ония люде, що се интересуват и питат за “морал”. А що да кажем за “естетите” или за “мислителите”? О, достатъчно добър бе брат ти, за да бъде “морален”, и предостатъчно красота виждаше духът му, за да бъде той “естет”. И премного знаеше и беше прозрял този мъж, за да бъде “мислител”. Та не виждаш ли! Твоят мил брат призова смъртта, щом само подуши, че е на път да стане “морален”! Той си отиде, за да не попадне сред “естетите” и сред “мислителите”! За да не оскърби нещата, които преживяваше душата му…
          Виж ония, дето се зоват “морални” – не са ли същите те, които са престанали да обичат? А “естетите”? Не са ли те тия, които са забравили да се радват на хубавото? Питаш ли “мислителя”, той и сам ще ти каже, че е такъв, който “нищо не знае” – той поне ще си признае онова, което другите прикриват…
          Но твоят брат избра смъртта, за да не влезе в тази славна компания – какво по-достойно у него?…
          Така говори душата ми.
 
...още от същата тетрадка...
из
ЧЕТВЪРТА ТЕТРАДКА:
Зло.
Диалектика.

*
А-9

            Намереше ли се сред атеисти и богоборци, моят брат бързо започваше да им говори за богове и божественост, и да не забравят Бога. Понеже току виж Той ги чуел и почнел да недоумява тяхното невежество. И още, съветваше ги да започнат скоро молитви, и да се учат да падат на колене пред разпятия и статуетки.
           Ала попаднеше ли моят брат там, дето се събират богомолци и вярващи, ето какви речи отправяше към всички тях: “Не се доверявайте, казваше им, на онова, дето не сте познали – понеже така нямате сигурност, и току виж излязло, че като се обръщате към Бога, все едно че си говорите самички, като лудите!”
           И щом усетеше чудният ми брат, че някой си се е възгордял нещо, ето че се присламчваше до него, и почваше да му приказва за смирението и за поклона. А на свенливия, когото срещнеше, мигом почваше да реди възхвали и химни за безскрупулните личности, що нямат срам от нищо…
           На ония люде, дето преценяваха според делата, той казваше небрежно: “Защо не преценявате по идеалите?”. А на всички идеалисти проповядваше: “Гледайте делото, и гледайте постъпката!”.
           Детето моят брат караше да почита възрастния, а на възрастния казваше, че всичко прекрасно е събрано у детето.
           На жените говореше за мъжки достойнства, а на мъжете – за женски.
           На слабите приказваше за силата, и им обясняваше устройството на мускулатурата, а силните караше да си представят, че за миг са загубили своята сила, и ги питаше: “Ами сега!?”.
           Пред материалистите хвалеше духа, а пред духовниците – плътта. Пред начетените изтъкваше интуицията и се обявяваше за спонтанните познания и импровизации, а пред вдъхновените хвалеше ерудицията и търпението.
           И стана така, че малцина оставаха да понасят речите му, а мнозинството люде се отдръпваха и бягаха от тях.
           А за всички, дето не издържаха, той имаше такава дума: “Вие не сте глупави. Може и да сте някак по своему умни. Ала сте забравили Другото. А то, Другото, не ви забравя, и няма да ви забрави. И още: то няма да ви прости.”
           А моят брат за всеки човечец знаеше какво е неговото Друго, и за какво е сляп умът му...
          (...)
...още от същата тетрадка...
из
ПЕТА ТЕТРАДКА:
Наука и учение.
*
97

           …Не че моят благороден брат не се занимаваше с наука, както правят всички. Ала науките, които го вълнуваха, бяха от твърде възвишен род и такива дисциплини не намират място в енциклопедиите човешки.
           Така например тези два големи дяла на духоведението – ангелознание и дяволознание – чувал ли е някой за тях?
           Ала ето че моят брат беше специалист и познавач точно в онова, за което хората си нямат и представа.
           Затова и нямаше кой да го разбере, когато утвърждаваше: “Няма друго същество в света, което да е страдало повече от дявола”, а също и: “Всеки умее да хвърля камъни по дявола, било само за показ, било и по съвест – ала нека някой да ми се похвали, че го е спечелил за добрата кауза с благост и убеждение…”
           Ала хората не разбираха моя брат, защото не знаеха към каква област спадат тия знания…

*
Б-6

          Ах, никога не беше имал жив учител моят брат! И това бе най-злощастното в живота му. Всичката издигнатост в света той виждаше назад във вековете.
          Много рано се домогна той до висините.
          И нямаше вече наоколо му живи хора, от които нещо да хареса и научи, та мъртъвците бяха всичката му компания.
          Нямаше голям човек край него – достатъчно голям, за да го уплаши.
          А истинският учител трябва да може да плаши. И да е най-голям от всички.
          И още – много да обича. С потоци любов и уплаха да залива ученика си.
          А я виж днешните учители, изпълнени с фалшивост! Трябва сигурно да заемат най-ужасните костюми от театъра, за да уплашат някого. Пък и уплаха ли ще е това? Стресне ли се някой от тях по случайност, сетне сам ще прихне да се смее на страха си, като види кой всъщност е навлякъл тия страшни дрехи.
          За обичта да не говорим – докосне ли се само някой днес до някое важно знание или можене, виждаш го как за кратко време добива толкова надменен вид, че по-добре е да не го доближаваш. Той сам дори не ти дава да харесаш умението му! Да се влюбиш даже в него той не ще ти позволи!
          “Опитен съм в тази област – сякаш казва неговата смръщеност, – понеже съм гадняр, и темерут!”.
          Това доживя светът – да види и учители да мразят!
          …Но лесно ли е да обичаш тоя свят?
          Погледни и най-големия сред човеците, погледни моя брат – колко за кратко успя той да живее, като обичаше!
          И, ще се осмеля да го предвидя – за все по-кратко време ще им стига топлотата на човеците в света. За все по-кратко ще им стига младостта!...
...още от същата тетрадка...

( с л е д в а )
Powered by Create your own unique website with customizable templates.