П Р И М Е Р И
за приложение на софтуера „E F A”
Пример 1: как можем да използваме „E F A” за борба с лошите си навици.
Да речем, че сме решили да се отървем от навика да закъсняваме (за работа, за учебни занятия, срещи, обществени събития, започващи в определен час, и пр.)
Въвеждаме нов тип събитие „Закъснение” (event type “Running Late”).
Всеки път, когато се случи да закъснеем, вписваме ново случване (occurrence) на това събитие. Като начален час (start time) записваме часа, в който е трябвало да отидем, но не сме се явили, а като финален час (end time) записваме часа, в който действително сме отишли. По такъв начин автоматично параметърът „трайност” (duration) всъщност запаметява с колко време сме закъснели.
Когато след месец, няколко месеца или година решим да се осведомим как се изменя честотата на нашите закъснения, можем не само да проверим дали тя нараства или намалява във времето, но също така и как се е изменяла големината на самите ни закъснения в един или друг период.
Можем да констатираме например, че дори и честотата на закъсненията ни да не е намаляла, поне е намалял техният среден размер, което би било успокояващо в определена степен.
Особено любопитно е и да проверим какво е „общото количество закъснение”, което сме „натрупали” за цялото изследвано време или за отделни негови периоди.
Най-важният извод, който можем да направим от всички тези проверки е дали и до каква степен имат успех усилията, които полагаме, за да се отървем от лошия си навик да закъсняваме. Ако в определен период, в който сме прилагали дадена тактика, закъсненията ни са намалели, то тази тактика е успешна и трябва да продължим да я практикуваме. В обратния случай може би следва да потърсим друга или поне да се опитаме да подобрим нещо в усилията си.
Пример 2: употреба на „E F A” за отказване от пушенето.
Въвеждаме нов тип събитие „Пушене” (event type “Smoking”).
Във всеки ден, в който сме изпушили поне една цигара, отбелязваме ново случване (occurrence) на това събитие. Тъй като не е удобно да вписваме всяко изпушване на отделна цигара като случване, за такова смятаме само присъствието на действието „Пушене” в съответния ден, докато броя изпушени цигари ще въведем като качество (quality) „Брой изпушени цигари” (number of cigarettes). За скала, по която да се измерва това качество, избираме „цяло число” (integer). Ако искаме да контролираме и типа цигари, който пушим, можем да въведем също качество „сила на цигарите” (пушачите знаят колко различно е дали си изпушил пет съвсем леки или пет много силни цигари). За това качество би била подходяща скалата от нула до сто.
Също така, ако желаем да намираме лесно впоследствие случванията, в които сме пушили цигари например от една определена марка, можем да въведем и качеството „марка цигари”, чиято „скала” всъщност представлява контролен текст – текстово поле, в което да напишем марката цигари с думи. А ако въведем и стандартното качество „цена”, можем винаги да получаваме точна представа колко пари сме „изпушили” за всеки определен ден.
Важното е, че с помощта на програмата имаме възможност да контролираме както броя изпушени цигари, така и тяхната сила, а също и разходите, направени за тях.
Особено значителна мотивация за пълното отказване на цигарите може да стане намаляващият брой червени квадратчета, обозначаващи дните, в които сме пушили. Също и усещането, че като даваме все по-малко пари за цигари, подобряваме благосъстоянието си.
Пример 1: как можем да използваме „E F A” за борба с лошите си навици.
Да речем, че сме решили да се отървем от навика да закъсняваме (за работа, за учебни занятия, срещи, обществени събития, започващи в определен час, и пр.)
Въвеждаме нов тип събитие „Закъснение” (event type “Running Late”).
Всеки път, когато се случи да закъснеем, вписваме ново случване (occurrence) на това събитие. Като начален час (start time) записваме часа, в който е трябвало да отидем, но не сме се явили, а като финален час (end time) записваме часа, в който действително сме отишли. По такъв начин автоматично параметърът „трайност” (duration) всъщност запаметява с колко време сме закъснели.
Когато след месец, няколко месеца или година решим да се осведомим как се изменя честотата на нашите закъснения, можем не само да проверим дали тя нараства или намалява във времето, но също така и как се е изменяла големината на самите ни закъснения в един или друг период.
Можем да констатираме например, че дори и честотата на закъсненията ни да не е намаляла, поне е намалял техният среден размер, което би било успокояващо в определена степен.
Особено любопитно е и да проверим какво е „общото количество закъснение”, което сме „натрупали” за цялото изследвано време или за отделни негови периоди.
Най-важният извод, който можем да направим от всички тези проверки е дали и до каква степен имат успех усилията, които полагаме, за да се отървем от лошия си навик да закъсняваме. Ако в определен период, в който сме прилагали дадена тактика, закъсненията ни са намалели, то тази тактика е успешна и трябва да продължим да я практикуваме. В обратния случай може би следва да потърсим друга или поне да се опитаме да подобрим нещо в усилията си.
Пример 2: употреба на „E F A” за отказване от пушенето.
Въвеждаме нов тип събитие „Пушене” (event type “Smoking”).
Във всеки ден, в който сме изпушили поне една цигара, отбелязваме ново случване (occurrence) на това събитие. Тъй като не е удобно да вписваме всяко изпушване на отделна цигара като случване, за такова смятаме само присъствието на действието „Пушене” в съответния ден, докато броя изпушени цигари ще въведем като качество (quality) „Брой изпушени цигари” (number of cigarettes). За скала, по която да се измерва това качество, избираме „цяло число” (integer). Ако искаме да контролираме и типа цигари, който пушим, можем да въведем също качество „сила на цигарите” (пушачите знаят колко различно е дали си изпушил пет съвсем леки или пет много силни цигари). За това качество би била подходяща скалата от нула до сто.
Също така, ако желаем да намираме лесно впоследствие случванията, в които сме пушили цигари например от една определена марка, можем да въведем и качеството „марка цигари”, чиято „скала” всъщност представлява контролен текст – текстово поле, в което да напишем марката цигари с думи. А ако въведем и стандартното качество „цена”, можем винаги да получаваме точна представа колко пари сме „изпушили” за всеки определен ден.
Важното е, че с помощта на програмата имаме възможност да контролираме както броя изпушени цигари, така и тяхната сила, а също и разходите, направени за тях.
Особено значителна мотивация за пълното отказване на цигарите може да стане намаляващият брой червени квадратчета, обозначаващи дните, в които сме пушили. Също и усещането, че като даваме все по-малко пари за цигари, подобряваме благосъстоянието си.