а р х и в и
На тази страница може да откриете материали, публикувани в предходни издания на DARBA.net.
МАНИФЕСТ
...на едно Движение, което може да се създаде, ако вие поискате това
(фрагменти от проект, публикувани в DARBA.net около 2004 г.)
§1. Констатации относно положението на духовността в света
а) Изтласкването на метафизичната духовност вън от полезрението на легитимната култура
За разлика от всички досегашни епохи, настоящата е първата, която е откровено враждебна на повечето, ако не и на всички форми на чистата духовност. Самият факт, че след миг трябва да бъде пояснено какво се има предвид под този термин – “чиста духовност” – е вече едно потвърждение на тази очевидност.
И тъй, ако човекът не е “чист” дух, а дух въплътен, материален, живеещ сред ограниченията на времето, пространството (“principium individuationis”) и причинно-следствените отношения (логиката, обусловеността), то “чистата духовност” е онази невъплътена, нематериална природа на духа, която остава насочена към вечността, безкрайността и свободата – трите изконни сфери на духовното, чиито земни отрицания представляват съответно времето, пространството и логиката.
Като човешка “съставка” чистият дух е онова, което ни тласка към метафизиката или към онези съзерцания, които ни сближават с нещата, лежащи отвъд континуума (пространство-време) и логическото обуславяне (причина-следствие).
В съвременния свят обаче доминират сили, които карат човека да се центрира около сетивния, т. е. материалния свят и около онова мислене, което се занимава с този именно свят (прагматично, научно); всички “пробиви” на съзерцанието отвъд ограниченията на сетивността се смятат за същностно “нелегитимни” (тъй като в основата на самата обществена легитимност се поставя сетивно-логично ориентираната мисловност) и като такива, попадат в една съмнителна категория неща, на които е отказана поддръжката на науката, техниката и построените по тяхно внушение и образец човешки структури. По такъв начин обаче цивилизованият свят – светът, изграден с чисто технически средства въз основа на една само причинно-следствена (логическа) представа за взаимовръзка между феномените, светът, третиращ времето и пространството като стоки с определена пазарна стойност и с нищожна метафизична стойност (като подстъпи към вечността и безкрайността), се оказва един чист антипод на духа и упражнява системно разрушително въздействие върху индивидуалните духовни заложби у човешките личности. […]
б) Поставянето на духовността под условията на пазара
Както е известно още от Хегел насам, духовната култура се осъществява като изкуство, религия и философия, т. е. това са традиционно определените три сфери, в които обществено се “закрепят” съответно субективната, обективната и абсолютната духовност.
Какво става на практика обаче с тях, поставени под необходимостта да оцеляват в пазарни условия? С тях става това, че духовността се удържа там само на думи, докато в много по-голямо количество те са принудени да “продават” сетивност. Разбира се, във всяка отделна културна сфера тази принуда има свой собствен облик – в изкуството вместо духовност (метафизичност) на преден план изплува доставянето на удоволствие, т. е. повърхностната естетика, изживяването на задоволство от някакъв вид дразнене на сетивата; в религиозните течения, вместо осигуряването на връзка на индивида с обективния дух, на преден план все повече излиза осигуряването на личното щастие и комфорта на хората, а също и на тяхното социализиране – така религията по-скоро изземва функциите на медицината и психотерапията, отколкото да върши изконната си “работа” на мост към божествените първооснови на света; колкото до философията, едва ли някой би отрекъл, че онова, което бива наричано днес с това име, твърде малко се схожда с представата за обиталище на абсолютната духовност – “философските” опити понастоящем са просто опити за философстване върху някакви аспекти на съществуващото, а далеч не правене на истинска (основополагаща) философия. Така в крайна сметка областите, които по инерция продължаваме да свързваме с духа, вече не служат за негова истинска обител. За да оцеляват в едно все по-чуждо на духовността общество, те биват изпълнени с огромен сетивен баласт. […]
в) Поставянето на съзерцанието под условията на традиции, методи, техники и професии
Обикновено човек не си дава сметка до каква огромна степен отделната личност днес е лишена от висшите достижения на света. Наглед огромните натрупвания от знания, умения, техники, творчески съдържания и пр. са общодостъпни и дори подхвърлени на показ. Естеството на най-усъвършенстваните от тях обаче е такова, че употребата им стои под условието на едно неимоверно задълбочаване на техния потенциален консуматор в областта или традицията, към която те принадлежат. (Например квантовата физика – едно съвременно висше научно достижение – за да бъде тя разбрана, оценена и “употребена” от някого, той би трябвало да посвети години от живота си на изучаването на нейната традиция, включително на всички онези “странични” – например математически – методи, които я обуславят и гарантират като познание.)
Съществуват наистина и общодостъпни неща – познания, творчески продукти, методи, техники и пр., които могат да бъдат проумени от кажи-речи всеки цивилизован човек, без оглед на образование, професия и интелигентност. Но равнището, на което се намират тези “общодостъпни” неща, е все още ужасно ниско в сравнение със споменатите висши постижения, за чието проумяване като че ли е нужно да се притежават “специализирани” познания в съответната област или традиция. […]
Освен това съществуват и един трети тип такива “неща”, които сякаш не са нито “общодостъпни” (популярни), нито пък могат да станат достъпни по пътя на овладяването на някакво специално познание, присъщо на определена традиция – нещата от този тип, чието познание и “употреба” стоят единствено под условието на личното прозрение, под условието на духовното богатство на личността, се намират днес в процес на изчезване – изчезване не физическо, а изчезване от полезрението на индивидите. Освен това, изчезване и като намаляване на “раждаемостта”, спиране на “производството” на такива неща. Именно тези неща обаче носят живеца на духовността. И би могло да се каже, че целият свят днес някак е изпаднал в глуповатото, ала симптоматично положение на Андроник Родоски, който, докато подреждал Александрийската библиотека, се натъкнал на Аристотеловите съчинения и опитвайки се да ги разпредели по “области”, ги разделил на “Логика”, “Етика” и “Физика”, а всичко, което не попадало в тези области, нарекъл “метафизика”, сиреч “което е след физиката”. Докато всъщност това отвъддисциплинарно познание по самата си природа стои и преди логиката, и преди етиката, и преди физиката. […]
§2. Какво може да се предприеме в защита на духовността от страна на една свободна хуманитарна общност?
а) Подходящи педагогически въздействия
Решаващият топос, в който се осъществяват въздействията на една бездуховна цивилизация върху всяка отделна човешка индивидуалност, е педагогиката. Съвременното образование, което в много по-голяма степен натрапва на подрастващите какво трябва да знаят (т. е. какво ще им е нужно да познават, за да се впишат в цивилизования обществен живот, намирайки мястото си сред съществуващите професии, традиции, практики, области и пр.) вместо как да познават и изобщо какво означава да бъде познавано нещо – това именно образование носи голяма част от “греховете” на цивилизацията пред духовността.
В контекста на т.нар. “свободна” и “алтернативна” педагогика обаче съществуват редица методики, които изглежда да осъществяват пробив в това положение; задача на философското мислене, осъзнаващо важността на педагогическия момент с оглед на спасяването на духовността, е издирването и интегрирането на техни елементи, които се окажат полезни в това отношение, и създаването на нови алтернативни образователни проекти, най-добре приложими в актуалните обществени условия.
Поне що се отнася до хуманитарното образование, при нас е вече налице подобен проект. Той намира своя най-ярък израз в създадената от нас Висша езотерична философска школа. […]
б) Ефективна употреба на съществуващите научно-технически ресурси за чистите цели на духовността
Мартин Хайдегер убедително показа произхода на машинната техника от метафизиката; време е тази техника, стигнала до невероятни развития, дори понесла човешкия свят на плещите си, да се “спре”, за да се обърне към произхода си, и така в известен смисъл отново “да стане метафизика” – т. е. да се влее в една нова метафизика.
Това вече на много места се осъществява от отделни личности или групи. Имам предвид, например, използването на особено усъвършенствани технически средства за създаването на съвременно метафизическо изкуство. Тези опити обаче като че ли не създават собствено движение, собствена традиция, те дори сами не се рефлектират като метафизични или някак свързани с духовността. Следователно, на тях им липсва осъзнаването на нуждата от самодефиниране като такива. Задача на една активна философска позиция в света би била обаче подчертаването на тези опити именно като духовност и метафизика, грижливото им разграничаване от общата “художествена” (а всъщност технократска) плява, в която те се губят (понякога дори като съзнателно си придават повърхностен вид, който благоприятства продажбата им на пазара – да вземем случая с известния филм “Матрицата” например!), придаването на особена стойност на тяхната позиция, обединяването им в традиция, придаването им на известна доза класичност чрез разглеждането им като образци (парадигми). […]
в) Пътища към освобождаване от пазарната обусловеност на духовната култура чрез пробиви в самия пазар като структура
[…]
– По тази последна подточка бих се радвал да поговорим вече лично. Същото се отнася и за останалите потенциални продължения, обозначени с многоточия. Приведеният тук текст е само ядро или кръстопът на множество мисловни пътища; много от тези пътища са вече доста утъпкани от автора; тяхното споделяне между нас тепърва предстои.
*
...на едно Движение, което може да се създаде, ако вие поискате това
(фрагменти от проект, публикувани в DARBA.net около 2004 г.)
§1. Констатации относно положението на духовността в света
а) Изтласкването на метафизичната духовност вън от полезрението на легитимната култура
За разлика от всички досегашни епохи, настоящата е първата, която е откровено враждебна на повечето, ако не и на всички форми на чистата духовност. Самият факт, че след миг трябва да бъде пояснено какво се има предвид под този термин – “чиста духовност” – е вече едно потвърждение на тази очевидност.
И тъй, ако човекът не е “чист” дух, а дух въплътен, материален, живеещ сред ограниченията на времето, пространството (“principium individuationis”) и причинно-следствените отношения (логиката, обусловеността), то “чистата духовност” е онази невъплътена, нематериална природа на духа, която остава насочена към вечността, безкрайността и свободата – трите изконни сфери на духовното, чиито земни отрицания представляват съответно времето, пространството и логиката.
Като човешка “съставка” чистият дух е онова, което ни тласка към метафизиката или към онези съзерцания, които ни сближават с нещата, лежащи отвъд континуума (пространство-време) и логическото обуславяне (причина-следствие).
В съвременния свят обаче доминират сили, които карат човека да се центрира около сетивния, т. е. материалния свят и около онова мислене, което се занимава с този именно свят (прагматично, научно); всички “пробиви” на съзерцанието отвъд ограниченията на сетивността се смятат за същностно “нелегитимни” (тъй като в основата на самата обществена легитимност се поставя сетивно-логично ориентираната мисловност) и като такива, попадат в една съмнителна категория неща, на които е отказана поддръжката на науката, техниката и построените по тяхно внушение и образец човешки структури. По такъв начин обаче цивилизованият свят – светът, изграден с чисто технически средства въз основа на една само причинно-следствена (логическа) представа за взаимовръзка между феномените, светът, третиращ времето и пространството като стоки с определена пазарна стойност и с нищожна метафизична стойност (като подстъпи към вечността и безкрайността), се оказва един чист антипод на духа и упражнява системно разрушително въздействие върху индивидуалните духовни заложби у човешките личности. […]
б) Поставянето на духовността под условията на пазара
Както е известно още от Хегел насам, духовната култура се осъществява като изкуство, религия и философия, т. е. това са традиционно определените три сфери, в които обществено се “закрепят” съответно субективната, обективната и абсолютната духовност.
Какво става на практика обаче с тях, поставени под необходимостта да оцеляват в пазарни условия? С тях става това, че духовността се удържа там само на думи, докато в много по-голямо количество те са принудени да “продават” сетивност. Разбира се, във всяка отделна културна сфера тази принуда има свой собствен облик – в изкуството вместо духовност (метафизичност) на преден план изплува доставянето на удоволствие, т. е. повърхностната естетика, изживяването на задоволство от някакъв вид дразнене на сетивата; в религиозните течения, вместо осигуряването на връзка на индивида с обективния дух, на преден план все повече излиза осигуряването на личното щастие и комфорта на хората, а също и на тяхното социализиране – така религията по-скоро изземва функциите на медицината и психотерапията, отколкото да върши изконната си “работа” на мост към божествените първооснови на света; колкото до философията, едва ли някой би отрекъл, че онова, което бива наричано днес с това име, твърде малко се схожда с представата за обиталище на абсолютната духовност – “философските” опити понастоящем са просто опити за философстване върху някакви аспекти на съществуващото, а далеч не правене на истинска (основополагаща) философия. Така в крайна сметка областите, които по инерция продължаваме да свързваме с духа, вече не служат за негова истинска обител. За да оцеляват в едно все по-чуждо на духовността общество, те биват изпълнени с огромен сетивен баласт. […]
в) Поставянето на съзерцанието под условията на традиции, методи, техники и професии
Обикновено човек не си дава сметка до каква огромна степен отделната личност днес е лишена от висшите достижения на света. Наглед огромните натрупвания от знания, умения, техники, творчески съдържания и пр. са общодостъпни и дори подхвърлени на показ. Естеството на най-усъвършенстваните от тях обаче е такова, че употребата им стои под условието на едно неимоверно задълбочаване на техния потенциален консуматор в областта или традицията, към която те принадлежат. (Например квантовата физика – едно съвременно висше научно достижение – за да бъде тя разбрана, оценена и “употребена” от някого, той би трябвало да посвети години от живота си на изучаването на нейната традиция, включително на всички онези “странични” – например математически – методи, които я обуславят и гарантират като познание.)
Съществуват наистина и общодостъпни неща – познания, творчески продукти, методи, техники и пр., които могат да бъдат проумени от кажи-речи всеки цивилизован човек, без оглед на образование, професия и интелигентност. Но равнището, на което се намират тези “общодостъпни” неща, е все още ужасно ниско в сравнение със споменатите висши постижения, за чието проумяване като че ли е нужно да се притежават “специализирани” познания в съответната област или традиция. […]
Освен това съществуват и един трети тип такива “неща”, които сякаш не са нито “общодостъпни” (популярни), нито пък могат да станат достъпни по пътя на овладяването на някакво специално познание, присъщо на определена традиция – нещата от този тип, чието познание и “употреба” стоят единствено под условието на личното прозрение, под условието на духовното богатство на личността, се намират днес в процес на изчезване – изчезване не физическо, а изчезване от полезрението на индивидите. Освен това, изчезване и като намаляване на “раждаемостта”, спиране на “производството” на такива неща. Именно тези неща обаче носят живеца на духовността. И би могло да се каже, че целият свят днес някак е изпаднал в глуповатото, ала симптоматично положение на Андроник Родоски, който, докато подреждал Александрийската библиотека, се натъкнал на Аристотеловите съчинения и опитвайки се да ги разпредели по “области”, ги разделил на “Логика”, “Етика” и “Физика”, а всичко, което не попадало в тези области, нарекъл “метафизика”, сиреч “което е след физиката”. Докато всъщност това отвъддисциплинарно познание по самата си природа стои и преди логиката, и преди етиката, и преди физиката. […]
§2. Какво може да се предприеме в защита на духовността от страна на една свободна хуманитарна общност?
а) Подходящи педагогически въздействия
Решаващият топос, в който се осъществяват въздействията на една бездуховна цивилизация върху всяка отделна човешка индивидуалност, е педагогиката. Съвременното образование, което в много по-голяма степен натрапва на подрастващите какво трябва да знаят (т. е. какво ще им е нужно да познават, за да се впишат в цивилизования обществен живот, намирайки мястото си сред съществуващите професии, традиции, практики, области и пр.) вместо как да познават и изобщо какво означава да бъде познавано нещо – това именно образование носи голяма част от “греховете” на цивилизацията пред духовността.
В контекста на т.нар. “свободна” и “алтернативна” педагогика обаче съществуват редица методики, които изглежда да осъществяват пробив в това положение; задача на философското мислене, осъзнаващо важността на педагогическия момент с оглед на спасяването на духовността, е издирването и интегрирането на техни елементи, които се окажат полезни в това отношение, и създаването на нови алтернативни образователни проекти, най-добре приложими в актуалните обществени условия.
Поне що се отнася до хуманитарното образование, при нас е вече налице подобен проект. Той намира своя най-ярък израз в създадената от нас Висша езотерична философска школа. […]
б) Ефективна употреба на съществуващите научно-технически ресурси за чистите цели на духовността
Мартин Хайдегер убедително показа произхода на машинната техника от метафизиката; време е тази техника, стигнала до невероятни развития, дори понесла човешкия свят на плещите си, да се “спре”, за да се обърне към произхода си, и така в известен смисъл отново “да стане метафизика” – т. е. да се влее в една нова метафизика.
Това вече на много места се осъществява от отделни личности или групи. Имам предвид, например, използването на особено усъвършенствани технически средства за създаването на съвременно метафизическо изкуство. Тези опити обаче като че ли не създават собствено движение, собствена традиция, те дори сами не се рефлектират като метафизични или някак свързани с духовността. Следователно, на тях им липсва осъзнаването на нуждата от самодефиниране като такива. Задача на една активна философска позиция в света би била обаче подчертаването на тези опити именно като духовност и метафизика, грижливото им разграничаване от общата “художествена” (а всъщност технократска) плява, в която те се губят (понякога дори като съзнателно си придават повърхностен вид, който благоприятства продажбата им на пазара – да вземем случая с известния филм “Матрицата” например!), придаването на особена стойност на тяхната позиция, обединяването им в традиция, придаването им на известна доза класичност чрез разглеждането им като образци (парадигми). […]
в) Пътища към освобождаване от пазарната обусловеност на духовната култура чрез пробиви в самия пазар като структура
[…]
– По тази последна подточка бих се радвал да поговорим вече лично. Същото се отнася и за останалите потенциални продължения, обозначени с многоточия. Приведеният тук текст е само ядро или кръстопът на множество мисловни пътища; много от тези пътища са вече доста утъпкани от автора; тяхното споделяне между нас тепърва предстои.
*
